— Не е точно така — прекъсна го Флеърти. Не му харесваше тази реторика — против това, против онова. Ако Фаръл се заемеше със защитата на Духър, щеше да се наложи да му пооправят речника. Църквата бе в защита на живота, семейството и брака. Тя не беше негативна институция.
Но Фаръл махна с ръка и продължи:
— И значи Глицки е готов да се потруди, за да скофти положението на Марк. Дори и при недостатъчни доказателства, а и това е меко казано, той застава на страната на хората, които могат да го повишат, които ще му пазят задника. Извинете за израза.
Настъпи тишина.
— Възможно ли е наистина това да е причината? — попита Флеърти. — Много е трудно за вярване. Говорим за полицейското управление в един голям град.
Фаръл отпи глътка кафе.
— Говорим за един човек.
Духър вдигна ръка. Гласът му беше хладен.
— Тук не става въпрос за Глицки, Уес. Няма улики, които да ме свързват с Виктор. По това време играех голф. Забравих да кажа на Глицки, че спрях на „Джинива“ да напълня резервоара на път за там. Сглупих като платих в брой. Служителят, който ми взе парите, беше заровил нос в някакъв азиатски вестник и следователно едва ли ще помни мен или колата ми. Или пък който и да е друг. Значи Глицки си мисли, че съм излъгал, но не е така. Дори и да ме е нарочил, някой трябва да ми повярва, че съм невинен. Може би самият областен прокурор. Крис Лок.
Архиепископът осъзна защо цени толкова много Духър. Той имаше ясен поглед върху нещата. Дори и в сърцето на тази буря градеше ясна и ефективна стратегия. Смешно бе да си помислиш, че на Марк Духър може да му се наложи да прибягва до насилие. Беше твърде умен. Можеше да те унищожи, без да те докосне.
— Нека опитаме — кимна Флеърти. — Ще се обадя на Лок, ще му обясня положението. Да видим дали ще може да ни помогне.
Крис Лок беше първият черен областен прокурор в града и бе силно пристрастен към политиката. Седеше в кабинета си и мислеше за архиепископ Джеймс Флеърти, с когото бе говорил преди малко.
Лок знаеше, че Флеърти оказва влияние върху изборните резултати в Сан Франциско чрез енорийските проповеди, църковните вестници, обществените изяви, посланията до енориашите. Освен това беше наясно, че консерваторите представляват около трийсет процента от гласоподавателите и не играят важна роля при изборите, но бе глупаво съвсем да ги пренебрегва. Въпреки че беше прокурор, Лок бе част от либералния екип на кмета (като всеки заел отговорна изборна длъжност в Сан Франциско), но ако лично подкрепеше архиепископа, може би това щеше да наклони везните в негова полза при някои бъдещи избори. Реши, че си заслужава да рискува и тайничко да се съюзи с мощен консерватор като Флеърти.
Но усещаше, че не става въпрос само за гласовете на избирателите. Беше нещо по-дълбоко, по-непосредствено, нещо, към което имаше слабост — да притежава козове срещу хора с власт. А Флеърти постъпи необичайно — помоли го за услуга. И това си заслужаваше вниманието.
Въпреки че отговаряше за всички съдебни процеси в града, Лок рядко следеше разследванията — това си беше работа на полицията. Прокуратурата се намесваше по-късно.
Но той, разбира се, си имаше източници. Можеше да разбере.
Арт Драйсдейл седеше зад бюрото си и жонглираше с бейзболни топки. Вече наближаваше шейсетте, но преди да започне да следва право, бе играл около две седмици за „Джайънтс“ и по стената зад него в рамки се намираха най-блестящите мигове от този кратък период.
През последните десетина години той въртеше работата в прокуратурата и Лок му се доверяваше за почти всички административни решения. Областният прокурор слезе до по-малкия кабинет на Драйсдейл, почука на вратата и я затвори зад себе си.
Драйсдейл продължи да жонглира.
— Как го правиш това?
— Кое? Жонглирането ли?
— Не. Защо си мислиш, че ти говоря за жонглирането?
Топките паднаха — туп, туп, туп — в ръката на Драйсдейл и той ги остави на бюрото си.
— Това си е дарба — каза той. — Какво има?
— Какво знаеш за Марк Духър?
Главният заместник областен прокурор знаеше всичко, което можеше да се знае до този момент за Марк Духър. Драйсдейл вярваше в гладката връзка между полицейския участък, прокуратурата и съда. Поддържаше връзка с Ригби, с дежурния съдия, с помощник областните прокурори като Аманда Дженкинс. Знаеше нещата преди официално да се случат, ако не и по-рано. Ако го попитаха, несъмнено би казал, че далновидността му също е дарба.