Затова той разказа историята на Духър. Интересен миш-маш — страховете на Флеърти, тайнственият завой на Духър по „Джинива“ около времето на убийството, байонетът, разпитите на близките на Транг жени, твърде агресивната позиция на Глицки спрямо Левън Коупс, стресът, причинен от болестта на жена му.
— Но все още няма много доказателства?
Драйсдейл поклати глава.
— Не съм чул. Цяла събота и неделя търсиха.
— Флеърти твърди, че Духър е стълб на обществото.
— Стълбовете на обществото също са убивали хора.
— Знаем това, Арт. Но Негово Превъзходителство е на мнение, че Глицки тормози Духър по друга причина.
— Пословичната „друга причина“…
— Искам да кажа, че Флеърти е истински нещастен. Истински нещастен. Освен това се притеснява, че независимо от липсата на доказателства, Глицки ще арестува Духър за убийството на Транг.
Драйсдейл клатеше глава.
— Глицки е железен, Крис. Няма да го арестува без заповед. А щом няма доказателства, значи няма.
— Никакви?
— Никакви. Засега.
— Значи да кажа на архиепископа да не се безпокои.
— Ако нещата не се променят. Но… — вдигна пръст Драйсдейл, — това често се случва.
— Ще го запомня, Арт. Но междувременно — изправи се Лок, — искам да спрем да тормозим човека. Или ще намерим доказателства, или ще го оставим на мира. Разбираме ли се?
— Винаги така сме правили, Крис.
Областният прокурор отвори вратата.
— Знам. Не искам да се нахвърлям на някое добро ченге, което си има проблеми, Арт, но изглежда Флеърти знае, че не разполагаме нито с косми, нито с тъкани, нито с отпечатъци, нито с кръв, нито с байонет. Нямаме и мотив. Прав ли съм?
— Да.
— Хубаво.
След като Лок затвори вратата, Драйсдейл се загледа в нея. После отново взе бейзболните топки. И Крис си има дарба — помисли си той, — знае как да си подбира думите.
Страховете на Глицки за жена му бяха основателни. След тридневното чистене, последвало земетресението, тя го беше излъгала, че в неделя сутринта се чувства по-добре. Когато Глицки излезе, за да продължи с обиска, Фло си легна.
Тя изпрати трите момчета на кино и им заръча да се приберат чак за вечеря. Знаеше, че медицинската сестра и Нат, бащата на Ейб, ще се върнат едва в понеделник. Мислеше си, че дотогава ще се оправи. Не искаше да притеснява никого, а напоследък само това правеше.
Но тази сутрин не успя да се вдигне от леглото. Сестрата беше при нея. Ейб не отиде на работа и сега заедно с Нат седяха в дневната — прегърбени, с лакти, опрени в коленете.
— Тя прави каквото трябва, Ейбрахам. Може би това чистене ѝ е дошло добре. За душата.
Глицки вече нямаше сили да спори. Почивните дни го бяха изцедили. Часове наред работа без успех. Нямаше и следа от байонета на Марк Духър. От лабораторията щяха да донесат резултатите през следващите няколко дни, но Глицки не се надяваше оттам да изскочи нещо. В гардероба си вкъщи Духър имаше много костюми и десет чифта обувки, но всичките бяха чисти. Същото бе и в кабинета му — по-малко дрехи, но не намериха и едно петънце. В документацията му не пишеше нищо за среща с Транг. Стиковете за голф бяха в багажника му.
И Ейб си беше губил времето с тези дреболии, а не бе стоял при Фло, когато тя бе имала нужда от него, а сега баща му говореше за душата ѝ. Той мислеше за тялото ѝ — как няма да ѝ причинява повече болка, ако по някакъв начин спре да я тормози. Дори, Господ да му прости, да я остави да почива в мир.
— Може би си прав, татко. Може би това е помогнало на душата ѝ.
— Но не си убеден, нали?
Той вдигна рамене.
— Няма значение. Тя го е направила и това я е изтощило. Сега е по-зле.
— Но през тези няколко дни се чувстваше по-добре.
Глицки не искаше да говори. Идеше му да завие към луната, но не желаеше да крещи на баща си, който бе обречен непрекъснато да търси смисъл в живота, обяснение за случайностите на битието.
Телефонът звънна, той вдигна безпомощно ръце, стана и отиде в кухнята.
Беше Франк Батист. Нареждането на Лок бе тръгнало по системата. Ейб го изслуша, благодари и затвори.
— Кой беше? — Баща му стоеше в коридора между кухнята и неговата спалня.
Глицки гледаше в нищото.
— По работа.
— Ако е важно, можеш да тръгваш. Аз ще съм тук. Фло…
— Не — отвърна Глицки. — Просто един случай приключи, нищо повече.
Трета част
22
Телефонът на Ейб Глицки звънна във вторник, на седми юни, около шест седмици след като получи нареждане да забрави за Марк Духър и Виктор Транг. Часовникът до новото му легло показваше 11:14. Беше се прибрал преди час. Включи телевизора, после го изключи, направи си чаша чай, отвори книга. Накрая си легна.