Този път щеше да го направи по правилата.
— Днес сме сряда, осми юни. Часът е около 00:20. Говори сержант инспектор Ейбрахам Глицки. Намирам се на адрес Рейвънууд Драйв, номер 4215, Сан Франциско. Тук присъстващ и разпитван е Марк Духър, бял мъж, 4/19/47. С мен е сержант инспектор Пол Тию, полицейски номер 2067 и адвокатът на господин Духър, Уес Фаръл.
В: Г-н Духър, ще записвам показанията ви, както виждате. Възразявате ли?
О: Не.
В: Но нека отбележим, че вашият адвокат повдигна някои възражения по въпрос на идването ви в участъка, за да дадете показания.
О: (Фаръл) Сержант, вече говорихме за това. Минава полунощ, а съпругата на този човек бе убита току-що. Тъй като господин Духър не си е бил у дома цяла вечер, не може да е заподозрян. Доброволно се съгласи да даде показания тук и сега. Няма причина да се ходи в участъка.
О: (Духър) Няма нищо, Уес. Какво ще ме питате, сержант?
В: Да започнем с това какво открихте тук тази вечер?
О: Добре. Около десет без петнайсет се прибрах вкъщи, след като известно време бях играл голф на игрището за голф „Сан Франциско“. (пауза) Както знаете, напоследък не ми върви с тези игрища.
В: Прибрали сте се към десет без петнайсет…
О: Да. Влязох вътре…
В: Каква кола карахте и къде паркирахте?
О: Карах лексуса. Той е светлокафяв с личен номер ESKW. Подкарах по алеята и паркирах в гаража зад къщата. Затворих вратата на гаража зад мен — тя е автоматична — и през страничната врата излязох на пътеката до задната морава, след това по алеята и в другата странична врата.
В: Вратата беше ли заключена?
О: Честно казано, не си спомням. Така или иначе, нямаше да забележа. Винаги първо си слагам ключа, завъртам го, вратата се отваря. Не си спомням конкретно.
В: А спомняте ли си дали лампата отгоре светеше?
О: Не, не мисля, че светеше. Трябва да е изгоряла.
В: Добре. Тогава какво направихте?
О: Отидох да изключа алармената система — таблата са до вратите — и забелязах, че не е включена.
В: Това необичайно ли е?
О: За съжаление, не. Шийла… това беше едно от нещата, които тя…
О: (Фаръл) Дайте му малко време, моля ви се. Добре ли си, Марк?
О: (Духър) Да, добре съм. Извинявайте. Шийла често забравяше да включи алармената система. Излизаше и влизаше по няколко пъти и мислеше, че е глупаво — излишно — докато сме си вкъщи. Смяташе, че това се прави, когато отидем в отпуска, ей такива неща. Мислеше, че съм параноик на тази тема.
В: Добре. След това?
О: След това влязох в кухнята и измих чиниите от вечерята, които още бяха там. После си отворих една бира и изчетох пощата.
В: Помислихте, че съпругата ви си е легнала?
О: Знаех, че си е легнала. За вечеря си бяхме поделили една бутилка вино. Към седем и половина ѝ се приспа и каза, че иска да си легне. Затова реших да отида на игрището за голф. Както и да е, изпих бирата и се качих горе…
В: Докоснахте ли съпругата си?
О: Не. Запалих лампата и беше очевидно, че е мъртва. Предполагам, че за около минута-две съм изключил. Не си спомням. След това се обадих на 911.
В: И после?
О: После седнах на стълбите и зачаках. Не, проверих и останалите стаи на горния етаж.
В: Не сте се опитвали да я съживите?
О: (Фаръл) Сержант, той вече отговори на този въпрос. Очевидно е била мъртва.
В: Докоснахте ли тялото изобщо?
О: (Духър) Навсякъде имаше кръв! Нямаше съмнение — когато някой е мъртъв, си личи. Честно казано, не знаех какво да правя. Дори не знам точно какво съм правил. Страхувах се. Изведнъж си помислих, че онзи може още да е в къщата. Не зная. Просто не зная.
В: Съжалявам, господин Духър, но на този въпрос ми трябва конкретен отговор. По което и да е време до този момент докоснахте ли тялото на госпожа Духър?
О: Не.
В: Добре, нека се върнем назад. По-рано през деня, преди…
О: (Фаръл) Това какво общо има, сержант?
О: (Духър) Няма нищо, Уес. Адвокатът ми иска да е сигурен, че няма да кажа нищо, което да ме изкара виновен. Но това е невъзможно, защото нищо не съм направил. Колко по-рано искате да се върнем, сержант? Миналата седмица?
В: Нека да започнем с момента, в който сте излезли от работа.
23
Кристина стоеше до френските прозорци и наблюдаваше Духър, който се разхождаше из задния двор и посрещаше опечалените.
Бореше се с чувството, че мястото ѝ не е тук, с вината, че дълбоко в сърцето си не скърбеше за смъртта на Шийла Духър. Марк беше свободен — нямаше смисъл да го отрича. Тя въздъхна дълбоко.