— Радвам се, че си тук. Никого не познавам.
Обърна се и видя Сам Дънкан. Ръката ѝ още беше в гипс.
— Вече не си сама. Но защо си тук?
Сам сви рамене.
— Уес. Поема нещата на Марк за известно време. Дори и да изключим полицията, всичко това е направо ужасно.
Кристина хвана ръката на Сам.
— Каква полиция?
— По дяволите. — Лицето ѝ помръкна. — Не би трябвало да говоря за това. Уес не иска да плъзват слухове. — Тя понижи глас. — Притеснява се, че ще обвинят Марк в убийството на жена му.
Кристина зяпна от изумление. Това беше абсурдно.
— Какво? Дори не е бил тук, нали? Как би могъл…?
— Знам, но въпреки това Уес се притеснява. И е толкова скоро след онзи случай с Транг.
— Но и там нищо не откриха.
— Не, но явно нашият приятел сержант Глицки мрази да греши. А той е поел случая.
— Но Марк дори не е бил тук…
— Явно от полицията могат да кажат, че е бил — махна с ръка Сам. — Според Уес, ако са решили да те пипнат, ще ти стъжнят живота.
— Значи не са искали наистина да хванат Левън Коупс.
Сам се намръщи.
— Още ли мислиш за това? Но и този случай беше на Глицки.
— Какво му е направил Марк на Глицки?
— Никой не знае. Уес не е сигурен, че има някаква причина. И още нищо не е станало. Просто е притеснен. Мисли, че Глицки е преуморен от работа и си прави погрешни изводи. Оплеска нещата с Левън Коупс. И знаеш за заповедта за обиск на Марк. Ето ти два удара.
— Да не мислиш, че е подставил някакви улики? Полицаите всъщност не правят така, нали?
Сам сви рамене.
— Не знам какво правят.
Фаръл седеше в ъгъла на кухнята с бира в ръка и слушаше как двете най-малки деца на Марк — Джейсън и Сюзън — говорят с приятелите си. Познаваше ги от раждането им, приличаха си много — слаби, с прави русоляви коси и пронизващи зелени очи, очите на Марк. Сюзън беше облечена в туника и панталони от черна коприна, а Джейсън бе нахлузил торбести панталони, чисто нова, закопчана до яката риза, която беше няколко номера по-голяма от необходимото, яке в защитен цвят.
Нито едно от децата на Фаръл не бе успяло да се прибере за погребението, което го разочарова, особено поради факта че Шийла и Марк бяха кръстници на Мишел, най-малката. Но се успокои с това, че скулпторът нефтотърсач Марк младши, най-големият син на Марк, също липсваше.
Уес се опита да помогне на Духър да съобщи злощастната вест и се обади на Марк младши, но се оказа неподготвен за злобата, с която бе посрещната новината. Татко му никога нямал нужда от него — и сега щял да мине без сина си. Освен това било много зор да дойде чак от Аляска. Майка му така и така била вече мъртва. Какъв бил смисълът? А и нямал пари за пътуването.
А, татко му щял да плати? Не, благодаря — така или иначе, пак щял да има да му дължи. Ще трябва да си плаща. Дори и за нещо такова.
Всички младежи пиеха бира.
Добре му беше в кухнята с тях, особено след като си спомнеше за Лидия, която се въртеше около останалите поканени в голямата стая. Да, отбягваше я. И нямаше желание да я представя на Сам. Това го задържаше в стаята, не че не беше интересно тук. Научаваше много неща, слушаше. Просто трябваше да цензурира обръщенията и мръсотиите, а останалото си беше чист английски.
В църквата кацналият сега на кухненския плот Джейсън бе седял до сестра си на същата скамейка като Марк, но и двамата на около два метра от баща си. Достатъчно недвусмислено. По време на службата момчето се разплака, но сега вече бе спокойно.
Палеше се за снега в Колорадо, за зимата, която бе прекарал там, как оттук щял да отиде в Розарито, как от утре щял да се впусне в лятото. Трябвало да се махне. Тук, с бащата, му идвало много.
Наведена над мивката, сестра му се държеше за ръце с друга млада жена.
— Как издържаше майка, не знам — обади се тя.
Още приказки срещу баща им, замисли се Уес. Изведнъж, добил смелост от бирите, той се изправи и реши да се намеси.
— Ей, хлапета, я оставете баща си малко на мира. Достатъчно му е трудно.
Сюзън почти изръмжа:
— На татко никога не му е трудно.
— Точно сега му е такова.
— Как ли не! — Тя пусна ръката на приятелката си и се приближи до него — походката ѝ бе малко несигурна. — Мислиш, че познаваш баща ми, нали? Мислиш, че е опечален, така ли? — Тя поклати безнадеждно глава. — Ти си добър човек, Уес, сериозно ти говоря, но продължавай да си мечтаеш.
— Какво да си мечтая, Сюзън? Какви ги говориш?
Джейсън се обади:
— Ей, я се огледай.
— Гледам. Какво трябва да видя? Виждам как баща ви се опитва да се държи. Виждам, че е загубил половинката си.