Сюзън изсумтя и кимна към Джейсън.
— Шест месеца?
— Най-много — отвърна той.
— Какво искате да кажете?
И двамата заклатиха глави, но Сюзън добави:
— Сам ще видиш.
Най-накрая Кристина събра кураж и излезе в задния двор. Огрян от пъстрата светлина, той стоеше под напъпилия бряст и тя си помисли, че никога не е виждала по-забележително лице.
Не лицето само по себе си, а това, че толкова ясно отразяваше самия човек, беше възхитително. Всичко си личеше — страданието му, силата, с която го понасяше, Божията милост, с която щеше да го надмогне.
Бе потънал в разговор с някакъв свещеник, облечен в черно, поръбено с лилаво, расо, но когато я видя, като че ли я дари с благоволението си, призова я към себе си. Тя почувства как стъпките ѝ олекват. Бе добре дошла, дори в този момент.
Той хвана двете ѝ ръце, наведе се към нея и я целуна по бузата.
— Благодаря ти, че дойде.
— Не можех да не дойда.
Продължаваха да се държат за ръце. Изведнъж той се усети, леко стисна дланите ѝ и ги пусна.
— Ами… — Спомни си за свещеника, обърна се към него. — Не зная дали познаваш архиепископа на Сан Франциско, Джеймс Флеърти. Кристина Карера. Джим, Кристина е една от бъдещите големи звезди на фирмата.
Тя се здрависа с Флеърти и задържа усмивката на лицето си, докато той измърмори стандартните любезности. Но в очите и мислите ѝ остана Духър.
Той се владееше, очите му бяха някъде другаде — вглъбени, смазани от тежестта на загубата. Видя, че тя го наблюдава и направи опит да се усмихне, извинително повдигна крайчетата на устните си, заради това, че ѝ бе позволил да види, дори и за кратко, болката му. Той не искаше да я показва, да парадира с нея. Беше мъж. Щеше да се оправи. Това си бе само негов проблем. Беше сам и щеше да оцелее.
Тя си помисли, че сърцето ѝ ще се пръсне.
Лидия се подразни от това, че вижда бившия си съпруг с друга жена — естествено по-млада, нали всички това правеха? Не че продължаваше да се интересува от Уес — не дай боже! — но това изкривяваше представата за собствената ѝ значимост.
Как смееше!
Затова, след като Уес и Сам си тръгнаха, Лидия реши, че заслужава няколко питиета. После в кухнята се разговори с децата — беше кръстница на Сюзън, „леля Лид“ за Джейсън — и започнаха да си разказват случки с Шийла, смяха се, плакаха, пак се смяха. Ритуали.
Двете деца си тръгнаха, след като почти всички поканени вече се бяха сбогували и баща им най-накрая се прибра от задния двор. Не потеглиха много внезапно, но не се и забавиха много. Лидия размени с Марк поглед, с който сякаш искаше да му каже „какво да ги правиш?“ и взе бутилка джин от барчето.
— Ще пийнем ли по едно?
Раменете му увиснаха. Според Лидия, Марк се бе държал като воин цял ден, обикаляше хората, изслушваше отново и отново колко съжаляваха всички, понасяше съветите, съболезнованията, вицовете. Беше проявил невероятно търпение и, както винаги, се бе държал безупречно. В края на краищата той беше Марк Духър.
Въпреки че, само за миг, когато децата му го изоставиха, издръжливостта му се пропука. След това той събра сили, усмихна се. Кимна.
— Налей.
Тя седеше на едно от столчетата на бара и когато той застана до нея, погали гърба му с длан. Той се стегна, доближи се още повече.
— Това е по-хубаво от джина.
Но прие и питието.
Лидия остана да почисти. Познаваше къщата, справи се с готвачите. Беше от помощ. Всички си бяха тръгнали още в шест, а тя се върна в кухнята и въпреки че нямаха нужда, сипа в две чаши джин с лед и му ги занесе в дневната. Той седеше в единия край на мекото бяло кожено кресло, все още в черния си костюм, дланите покриваха очите му.
Чукнаха чашите си.
— Дълъг ден — каза тя. — Защо не си свалиш сакото и не се отпуснеш малко?
— Права си.
Като че ли му беше прислужница, помогна му да си свали сакото. Докато отиваше до гардероба да го закачи, видя отражението си в голямото позлатено огледало в хола.
Спря и отново се замисли какъв идиот е Уес. Не можеше съвсем да фокусира погледа си, но виждаше, че изглежда страхотно. С черния костюм, високите токчета, черните чорапи. Можеше да мине за десет години по-млада, спретната, елегантна, с изсветлена пепелява коса, като принцеса Даяна.
Майната му на Уес и на приятелката му.
Тя закачи сакото в гардероба. Денят все още бе топъл и изведнъж собственото ѝ сако започна да я стяга. Лидия го разкопча, съблече го и го закачи до това на Марк. Черната ѝ блуза беше прилепнала около врата и когато се върна при него, бе разкопчала две копчета.