— Но ти продължаваш да си мислиш, че нещата свършват добре, нали?
— Не. Много ми се иска, но вече не мисля така.
Тя стисна ръката му.
— Заради срещата с жена ти днес?
— Лидия? — Той въздъхна дълбоко. — Не, с Лидия е свършено. Мисля, че заради децата. Децата на Марк.
— Какво децата?
Той отново въздъхна.
— Не знам. Толкова усилия, надежди, уроци, сълзи, битки, болести — и накрая какво? Децата ти се превръщат в абсолютни непознати, които не искат и да те знаят.
— Твоите деца?
— Е, донякъде. Но главно децата на Марк. Наистина го мразят.
— Може би не е бил добър баща.
— Напротив. Страхотен баща беше. Нали го познавах. Наблюдавах го. Бейзбол, тенис, футбол, бойскаути, гърлскаути, частни училища, най-добрите летни лагери — имаха си всичко.
— А него имали ли са?
Уес като че ли се сви.
— Това не знам. А моите деца? И аз, и Марк сме блъскали като луди, за да не се налага Лидия и Шийла да работят. Естествено, беше през Средновековието. Тогава това не се смяташе за върха на потисничеството.
Тишината и разликата в годините им увиснаха във въздуха.
— Най-добре да погледна пържолите — каза Уес, но не мръдна от мястото си. Не искаше да пусне ръката на Сам. Обърна се към нея. — Децата му наистина го мразят, Сам, а ги познавам. Не са лоши. Харесват ми. Дори понякога ме наричат чичо Уес. Но баща им… не ги разбирам.
— Може би не е такъв, какъвто си мислиш. Не с всички. На мен ми изглеждаше доста студен.
Той пусна ръката ѝ.
— Хайде да не разнищваме най-добрия ми приятел четири дни след убийството на жена му.
— Не го разнищвам, само казвам, че ми изглеждаше студен. Може би е бил студен и с децата си, това е всичко.
— А може би се е сдържал да не се разпадне, какво ще кажеш? — Той повиши глас, Барт се изправи и изръмжа.
Сам замълча и пое дъх.
— Прав си, изобщо не го познавам. Извинявай. Пържолите няма да са алангле.
Седнаха около масата в кухнята. Сам се втренчи в чинията си, а Уес се усмихна. Тя нямаше да може да си нареже пържолата.
— Гипсът. — Той стана, заобиколи масата и я целуна. — Извинявай. Не искам да се караме.
Сам облегна главата си на него.
— Не ми се сърди. Не нападам приятеля ти.
— Знам. С твое позволение. — Той придърпа един стол, седна, взе един нож и започна да реже. — Истината е, че наистина може да е бил ужасен баща. Не зная. Може и лош съпруг да е бил. Преди не се гордеехме много с това. Но просто ми е приятел. Ние, белите мъжкари — дори и да не сме сърдити — от време на време се чувстваме несправедливо нападнати в този съвременен свят. Примамливо е да се сдушаваме. Затова си мисля, че инстинктивно го защитавам. Особено сега.
— Разбирам. Но и аз не те нападам.
— Знам, и все пак се чудя дали не съм видял що за баща наистина е бил, дали не съм могъл да си позволя да видя, защото съм бил съвсем същия.
— А сега?
Той спря. За секунда.
— Сега какво?
Тя посмя само да го погледне в очите.
— Не — отвърна той. — Абсолютно, твърдо не.
— Добре, но тъй като говорихме…
— Не разбирам как можеш дори да го кажеш.
— Всъщност не съм го казала. Само те погледнах. Но днес говорих с Кристина — нейната реакция на това, че Марк е заподозрян, ми напомни за теб.
— Казала си ѝ?
— Съвсем малко. Спокойно, Уес, тя няма да се обади във вестниците.
— И защо нейната реакция ти е напомнила за мен?
— Много емоционална. Без да гледа в същността на нещата. Кристина е влюбена в него.
— Тя ли ти каза?
— Не.
Той завъртя очи.
— Но жените познават.
— Значи Кристина е влюбена в Марк. А той е най-добрият ми приятел. Дай да изясним нещо — поради тези причини и двамата не вярваме, че е убил жена си, докато е играл голф. Колко странно. Ти мислиш ли, че я е убил?
Сам поклати глава.
— Не. Пържолата ти изстива. Между другото е страхотна.
Фаръл се изправи, целуна я и се върна на мястото си.
— Само искам да кажа — продължи тя, — че ми е трудно да повярвам, че сержант Глицки ходи наляво-надясно и подставя улики, за да съди хората без причина.
— Надявам се да си права. — Той отряза парче месо. — Значи Кристина е влюбена в него?
— От сезона е — усмихна се Сам. — Може би и самата тя още не го знае, но само почакай. Шест месеца…
Уес спря да дъвче. Това бяха точните думи на децата на Уес, когато не беше разбрал за какво говорят. Сега вече знаеше и се почувства неспокоен.
През повечето нощи Сам оставаше при брат си Лари. Търсеше си апартамент по много безразборен начин, но не беше лесно да намериш подходящото място. А тази нощ остана при Уес.