Флеърти почука по бюрото.
— Стига с това превъзходителство. Аз съм Джим Флеърти. Познаваме се отдавна. Става ли нещо в енорията ти?
Горман знаеше какво го питат — имаше ли любовна връзка, назряваше ли скандал? Той вдигна парещите си очи към тавана, към стените.
— Имам чувството, че напоследък се намирам под голямо напрежение. Не спя много. Аз…
Отново тази непослушна сричка.
— Какво да направя, Джин? Искаш ли отпуска? Да се откъснеш от всичко за малко?
— Може би, Джим. Може и да помогне.
Архиепископът не мръдна около минута, с присвити устни, немигащи очи.
— Добре — каза той накрая, — нека опитаме.
Фаръл знаеше, че замърсява въздуха. Пурите „Ъпман спешъл“ имаха превъзходен вкус и обикновено се въздържаше да пуши пури в малки помещения, но Крейг Изинг не му харесваше кой знае колко и му бе приятна мисълта, че за да се отърве от миризмата, Изинг ще трябва да даде костюма на химическо чистене. Според Фаръл това беше справедливо — и той се чувстваше измърсен около него, ала Изинг му бе клиент, а клиентите невинаги са достойни за възхищение хора.
— Но нищо лошо не съм направил. В Невада това дори не е престъпление.
Фаръл се изкашля, а след това прокара димна пътечка във въздуха между тях.
— Говорихме ги тези работи, Крейг. Трябвало е да си бил в Невада, когато си го извършил.
Изинг беше на трийсет и шест, в отлична форма и с хубав тен. Вече бе разказал на Фаръл всичко за костюма, който скоро щеше да му се наложи да чисти. Бил му броил 450 долара в Хонконг. Коприна, която на пипане била още по-добра, отколкото на гледане. Ако го намериш в Америка, щяло да ти излезе повече от хиляда.
По-голямата част от деня Фаръл бе прекарал в тази малка заседателна зала в луксозния офис на Изинг. Двамата обсъждаха жалба, с която възнамеряваха да спасят Изинг от затвора. Поне така се надяваха. И Фаръл беше готов да си тръгва.
Сутринта становището на Изинг беше, че е бизнесмен и единственото, което е направил, е да се възползва от една инвестиционна възможност. През последните няколко години бе направил доста сериозни пари от нея. Инвестицията беше проста — Изинг изкупуваше застрахователните полици на болни от СПИН хора, като по този начин, когато те умираха, ставаше техен наследник.
Според него всички се облагодетелстваха по този начин. Болните продаваха обезценените си полици за пари, които им трябваха за болничните им разходи — обикновено шейсет на сто от цената им — а след това полиците се препродаваха от посредници на инвеститори като Изинг, който плащаше между 6 000 и 200 000 долара за тях в зависимост от това колко се очакваше да живее пациентът.
С първите си двама клиенти Изинг беше извадил късмет — бяха умрели почти веднага и за по-малко от година бе направил близо половин милион долара. За негово нещастие щатът Калифорния обяви тази инвестиция за незаконна и сега пред Изинг се мержелееха от две до пет години в щатски затвор и шестцифрена глоба.
— Това изобщо не те притеснява, нали, Крейг?
— Притеснява ме, че се мъчат да ме изкарат виновен. Ето кое ме притеснява. Други какви неща са правили…
Нямаше спор по този въпрос, така че Фаръл не настоя. Вместо това обърна внимание на тактиката.
— Имаш късмет, знаеш ли? Областният прокурор скърца, че съдът провлачва тежките престъпления и е решил да прочисти постните дела, без да отнема много време на съда. Ти минаваш между капките. Иначе щеше доста да се озориш. Това си е направо муцка предложение.
Изинг подбели очи.
— Като е направо муцка, защо ти не намериш парите? — Сделката беше за половин милион долара, предназначени за изследване на СПИН, и двеста часа общественополезен труд за Изинг. — А времето? Откъде да намеря двеста часа?
Фаръл поклати глава.
— Двеста часа са пет седмици пълно работно време, Крейг. Минималният престой в затвора за твоето провинение е две години. Пет седмици. Две години. Помисли си. — Той засмука пурата и крайчето ѝ грейна. Въздухът в стаята придобиваше плътността на мъгла. — Но решението си е твое.
— Това си е грабеж. Трябва да ги съдим.
— Кого да съдим?
— Който го е прокарал този закон. Това е престъпно. Нищо чудно, че този щат никакъв го няма. Човек не може хляба да си изкара.
Уес не знаеше точно колко е изкарал Крейг миналата година, но наемът в този небостъргач никак не беше нисък, а и за последните дванайсет месеца Изинг бе наброил на Фаръл трийсет хиляди долара хонорар, така че му беше малко трудно да съчувства на един предприемач без морал, който се жалваше колко трудно си изкарва хляба в Калифорния.