— Какво означава?
— Означава, че сега се смята за изнасилване. Тогава не се е смятало за такова. Като хората, които сега говорят, че Линкълн е бил расист, а тогава подобно понятие изобщо не е имало. По днешните стандарти преди сто години всички са били расисти. Същото е и с отдалечените във времето изнасилвания. Въпрос на семантика.
— Никаква семантика не е това. Той я е изнасилил.
— Не казвам, че старото изнасилване не е изнасилване. Казвам, че преди трийсет години много момичета са казвали „не“, а са имали предвид съвсем друго.
— Няма да почна да ти обяснявам колко първобитно звучи това, Уес, но точно тази жена не е спряла дотам. Опитала се е да го отблъсне и той ѝ е казал, че ще я убие.
— Не е вярно.
— Какво? Как можеш…?
— Защото познавам Марк Духър. Няма да убие някой в колежа заради едното чукане. Хайде де, Сам. Ти се занимаваш с изнасилвания, за бога. Знаеш как става. Тя го кани…
— Тя си го е търсела, така ли? Не на мене тия!
— Не знам дали си го е търсела. Не съм бил там, но във всеки случай не е било същото, като че ли се е спотайвал в храстите и се е хвърлил отгоре ѝ, когато е минавала оттам.
— Същото е, Уес. Там е цялата работа.
Стояха в средата на повитата в мъгла улица, под мъждукащата светлина на една от уличните лампи на Чърч стрийт. Уес бе мушнал ръце в джобовете си. Не беше взел предвид тази разходка на открито и замръзваше в костюма си.
Опита се да се успокои, да си поеме дъх, да не позволи на караницата да се разрасне още повече. Щяха да се разберат. Просто точно в този момент се бяха нахвърлили един срещу друг. Реши да отстъпи малко, да разреди напрежението.
— Виж, Сам. Хайде да отидем някъде. Да седнем. Може да хапнем нещо. Да се успокоим.
Тя скръсти ръце.
— Спокойна съм. И какво си мислиш ти? Дай да я заведа някъде, където няма да може да се прави на интересна. Няма да мине.
— Нищо подобно не си мисля. Реших, че можем да проведем един разумен разговор между възрастни хора на някое по-удобно място.
— Мястото си беше окей, докато не почнахме да говорим за това.
— За изнасилването или това, което ти наричаш изнасилване?
— Което наричам изнасилване? Майната ти, Уес, очаквах повече от теб!
— И викането много помага.
— Така ли? — Сега тя наистина викаше. — Пак ме поставяш на мястото ми. Правило номер едно — никога не говори по конкретния въпрос, в никакъв случай. Господи!
— Бих искал да говоря конкретно, Сам, но първо не мога да довърша и едно изречение, освен това ми крещят, задникът ми вече е замръзнал, а на всичкото отгоре ме изкарват какъв ли не, само защото съм предложил да отидем и да седнем на някое топло местенце. Я стига! Аз никого не съм изнасилил. Аз ли съм врагът?
— Приятелят на моя враг също е враг.
Фаръл се хвана за главата.
— Това беше добре. И откъде си го чула? От Калил Гибран или от устава на организацията за освобождение на Палестина?
— Въпрос на здрав разум. На оцеляване.
— Не мислех, че сме го докарали чак дотам.
— За всички жени е въпрос на оцеляване.
— И това ми хареса. Какво правиш ти? Да не пишеш сборник с феминистични лозунги?
— Майната ти.
Сам се обърна и закрачи.
Той тръгна вбесен след нея.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Много дълго вече работиш в онзи център.
Тя се завъртя.
— Точно така. Разбира се, че това е причината. Жените не трябва да работят, нали, Уес? Изобщо не трябва да си имат собствен живот.
— Точно това исках да кажа, Сам. Точно така мисля. Чудя се дали можеш още малко да извъртиш нещата.
— Разбира се. В края на краищата нали съм жена и нищо не мога да направя както трябва.
— Дай да ти кажа нещо. Точно тук сбърка. Приятелят ми не е убил жена си и много ще се учудя, ако е изнасилил и тази дама. Видяла е името му във вестника и е решила да блесне. Помислила ли си за това?
— Не, Уес, изобщо не съм се сетила за това. Майната ти! — Тя отново се обърна и тръгна. После спря и го погледна: — Чух я. Видях лицето ѝ. Това наистина се е случило, по дяволите, независимо дали го вярваш, или не.
— Какво се е случило? Може би е казала „не“ преди трийсет години и чак досега е забравила за това? Бас ловя.
Сам не каза нищо.
— Потърсила ли е помощ? Казала ли е на някого? Отишла ли е в полицията? Направила ли е изобщо нещо? Не.
— Животът ѝ се е провалил. Това е променило всичко.
— Много ми е мъчно. И я виж сега, каква изненада! Марк Духър се появява по телевизията и изведнъж всичко ѝ се връща. И — тук е най-хубавото — това означава, че най-добрият ми приятел, когото познавам от сума ти време за разлика от теб, е убил жена си, която е обичал и с която е създал семейство. Моля те, Сам, я се опомни! Нелепо е.