Редуваха се песен и скеч, скеч и песен и сватбата заприлича на мюзикъл, а Декстър усети как съзнанието му се зарейва надалеч. Розовобузата племенница на Тили четеше някакъв сонет, нещо за брак между две съзнания, които не признават пречки, каквото, по дяволите, и да означаваше това. Той се постара да се съсредоточи върху логиката на сонета и да приложи романтичното внушение към собствените си чувства към Силви, после насочи вниманието си към въпроса с колко от присъстващите е спал. Не злорадо, а съвсем, а по-скоро носталгично. „Любовта не се мени си кратките му часове и дни…“, прочете племенницата на младоженката, когато Декстър стигна до пет. Пет бивши любовници в един тесен параклис. Дали е своего рода рекорд? Дали да добави допълнителни точки за булката? Никаква следа от Ема Морли засега. С Ема — пет и половина.
От ъгъла на параклиса Ема наблюдаваше как Декстър брои на пръсти и се чудеше какво всъщност прави. Носеше черен костюм с тънка черна вратовръзка; като всички младежи напоследък се опитваше да заприлича на гангстер. В профил личеше, че брадичката му започва да увисва, но все още изглеждаше красив. Отвратително красив, впрочем, и не толкова сивкав и подпухнал, както преди да срещне Силви. Откакто се бяха скарали, Ема го беше виждала три пъти, винаги на сватби. Всеки път той я прегръщаше и я целуваше, сякаш нищо не се е променило, и казваше „трябва да поговорим, трябва да поговорим“, но така и не поговориха. Той беше винаги със Силви и двамата бяха изключително заети да изглеждат красиви. Ето я и нея — отпуснала собственически длан върху коляното му, озърта се бдително наоколо, въртейки глава и врат като дългостеблено цвете.
Дойде ред на обетите. Ема погледна към тях тъкмо когато Силви улови Декстър за ръката и стисна петте му пръста, сякаш в знак на съпричастие с щастливата двойка. Прошепна му нещо и Декстър й се усмихна широко и леко сконфузено. От говори й тихо и макар да не четеше много умело по устни, Ема си помисли, че най-вероятно й казва. „И аз те обичам“. Той отклони смутено очи от Силви, срещна погледа на Ема и се ухили като заловен на местопрестъпление.
Кабарето приключи с нестройна версия на „Всичко, от което се нуждаеш, е любов“ и гостите последваха щастливата двойка навън, където срещата на старите приятели се разгоря с пълни сили. Декстър и Ема се търсеха сред тълпата прегръщащи се, подвикващи и ръкуващи се хора, докато ненадейно се озоваха един до друг.
— Е? — каза той.
— Е?
— Познавам ли те отнякъде?
— Лицето ти определено ми говори нещо.
— И твоето. Но си някак променена.
— Да, аз съм единствената жена тук, обляна в пот — отвърна Ема, подръпвайки материята под мишниците си.
— Имаш предвид росни капчици.
— Не, имам предвид пот. Все едно са ме извадили от езеро. Естествена коприна, друг път!
— Ориенталска тема?
— Наричам го стил „Сайгонски водопад“. Китайски всъщност. Основният недостатък на тези рокли, разбира се, е, че след половин час ти се приисква да ги смениш — каза тя и още по средата на и изречението почувства, че не е трябвало да го подхваща. Дали й се стори, или той наистина прибели леко очи. — Моля?
— Нищо. Роклята ми харесва. Всъщност от самото начало ми хвана окото.
Сега тя прибели очи.
— Е, вече сме квит.
— Исках да кажа, че изглеждаш добре. — Той се втренчи в темето й. — Да не би това да е…?
— Какво?
— Стил „Рашел“?
— Не рискувай с предположенията, Декс — отвърна тя и припряно заразрошва косата си с върховете на пръстите. Погледна към Тили и чисто новия й съпруг, които позираха за снимки. Тили кокетно размахваше ветрило пред лицето си. — За жалост не съм разбрала, че модната тема е френската революция.
— Мария-Антоанета? Е, знаем поне, че ще има пасти.
— Пътуват към нас с двуколка.
— Какво е двуколка?
Погледите им се срещнаха.
— Не си се променил, а?
Декстър подритна чакъла.
— Е… малко.
— Заинтригува ме.
— По-късно ще ти разкажа. Виж…
Тили стоеше права в открития сребрист „Ролс-Ройс“, с който младоженците щяха да изминат стоте метра до мястото на приема, и стискаше букета си с две ръце над главата, все едно се кани да хвърля тояга.
— Ще отидеш ли да си пробваш късмета, Ем?
— Не ме бива в улавянето — отвърна тя и прибра ръцете си зад гърба точно когато букетът полетя към множеството и улучи възрастна болнава леля, което незнайно защо разгневи тълпата, сякаш нечий последен шанс за бъдещо благополучие се разби на пух и прах. Ема кимна към смутената леля и олюляващия се унило в дланта й букет.