— Имаш предвид грубиян?
— Не…
— Нечистоплътен?
— Декстър!
— Носи наниз чесън, кара велосипед…
— За бога, понякога си непоносим…
— Е, какво, по дяволите, означава „французин до мозъка на костите си“?
— Не знам… с изискани обноски, много привлекателен и…
— Секси?
— Не съм казала „секси“.
— Не, но ти си станала много секси — прическата, разкопчаната риза…
— Що за глупава дума? Секси?
— Но правите много секс, нали?
— Декстър, защо се държиш толкова…?
— Ти сияеш, изглеждаш изкусително…
— Няма причина да…
— Какво?
— Да злорадстваш, все едно съм направила нещо нередно.
— Не злорадствам, просто си мислех… — Той млъкна и пак се вгледа през прозореца, опрял чело на стъклото. — Трябваше да ми кажеш, преди да дойда. Щях да си резервирам хотел.
— Няма проблем да останеш при мен! Аз просто ще спя с Жан–Пиер тази вечер. — Макар и с гръб към нея, Ема го усети как потреперва. — Ще спя у Жан-Пиер. — Тя се приведе напред, подпряла брадичка с юмрук. — Ти какво очакваше, Декстър?
— Не знам — промърмори той в стъклото. — Не това.
— Е, съжалявам.
— Защо мислиш, че дойдох, Ем?
— Да се поразведриш. Да избягаш от проблемите. Да разгледаш забележителностите!
— Дойдох да обсъдим онази нощ. Ти и аз. Най-сетне заедно. — Той зачовърка с нокът маджуна по стъклото. — Мислех си, че си го приела по-сериозно. Това е.
— Спахме веднъж, Декстър.
— Три пъти!
— Нямам предвид количеството, Декстър. Прекарахме една нощ заедно, една нощ.
— И си мислех, че заслужава внимание. А ти побягна в Париж и се хвърли на врата на първия срещнат французин…
— Не съм побягнала, вече си бях резервирала билета! Защо си мислиш, че всичко, което се случва, става заради теб?
— И може би трябваше да ми се обадиш, преди да…
— Да ти поискам позволение?
— Не, да разбереш как се чувствам.
— Я чакай! Ядосан си, че не сме анализирали чувствата си? Защото смяташ, че трябваше да те почакам?
— Не знам — промърмори той. — Може би!
— За бога, Декстър, да не би… да не би да ревнуваш?
— Не, разбира се!
— Защо се цупиш в такъв случай?
— Не се цупя.
— Погледни ме тогава!
Той се обърна с навъсено изражение, кръстосал демонстративно ръце, и Ема не успя да се сдържи и се разсмя.
— Какво? Какво? — избухна той.
— Осъзнаваш ли иронията, Декс?
— Каква ирония?
— Най-неочаквано ти се оказваш консервативен и… и моногамен.
Той помълча и се обърна пак към прозореца.
По-помирително тя добави:
— Виж… И двамата бяхме малко пияни.
— Аз не бях чак толкова пиян…
— Свали си панталоните през обувките, Декс! — Той обаче отказваше да я погледне. — Не стой там. Ела и седни тук. — Тя вдигна босите си крака и ги подви под себе си. Той блъсна с чело стъклото веднъж, после още веднъж, без да се обръща към нея, прекоси стаята и се строполи върху канапето като сърдито дете. Тя облегна стъпала върху краката му.
— Добре, да поговорим за онази нощ, щом искаш.
Декстър не отговори. Тя го сръга с крак и когато той най-после я погледна, каза:
— Добре. Аз съм първа. — Пое дълбоко дъх. — Мисля, че ти беше извън себе си и малко пиян, и ми дойде на гости, и… просто се случи. Мисля, че заради раздялата със Силви, преместването, липсата на Джасмин се чувстваше самотен и ти трябваше рамо, върху което да поплачеш. Или с което да си легнеш. И това бях аз. Рамо, с което да си легнеш.
— Така ли мислиш?
— Да.
— … И спа с мен, за да се почувствам по-добре?
— Почувства ли се по-добре?
— Да, много по-добре.
— Е, и аз. Значи се е получило.
— Но не в това е въпросът.
— Е, има и по-лоши причини да спиш с някого. Знаеш, предполагам.
— Но секс от съжаление?
— Не съжаление, състрадание.
— Не ме дразни, Ем.
— Не те дразня, просто… нямаше нищо общо със съжалението и ти го разбираш. Но е… сложно. Ние. Ела тук.
Тя го побутна още веднъж с крак и след миг той се свлече като отсечено дърво, отпускайки глава върху рамото й.
Тя въздъхна.
— Отдавна се познаваме, Декс.