— Най-сетне! — промърморва тя. — Сбъдваш мечтата мм, Декс.
— Значи „да“?
— Нека помисля.
— Е, уведоми ме, когато решиш. Защото ако не проявяваш интерес, може да потърся друг.
— Казах, че ще си помисля.
Той отвори очи. Очакваше „да“.
— Какво има да му мислиш?
— Просто… не знам. Да живеем заедно?
— Живяхме заедно в Париж.
— Да, но това беше Париж.
— И сега живеем заедно.
— Знам, но…
— Отново повтарям, че е лудост да живееш под наем. При сегашното състояние на имотния пазар наемите са пари на вятъра.
— Звучиш като финансов съветник. Много романтично. — Тя издава устни и го целува; предпазлива, майчинска целувка. — Проблемът не е само счетоводен, нали?
— Основно. Но също така смятам, че ще бъде… хубаво.
— Хубаво.
— Да живееш тук.
— Ами Джасмин?
— Ще свикне. Освен това е на две и половина, не решава тя, нали? Нито пък майка й.
— Няма ли да стане малко…?
— Какво?
— Тесничко. И тримата да сме тук през почивните дни.
— Ще се справим.
— Къде ще работя?
— Тук, докато ме няма.
— А ти къде ще си водиш любовниците?
Той въздъхва, малко подразнен от шегата след цяла година почти маниакална вярност.
— Ще ходим в хотели следобед.
Замълчават отново, само радиото нарушава тишината и Ема пак затваря очи и се опитва да си представи как разопакова кашони, подрежда си дрехите, книгите. Всъщност предпочита атмосферата в сегашния си апартамент — приятна, смътно бохемска мансарда на Хорнси Роуд. Белсайз Парк е прекалено спретнат и шик и въпреки усилията на волята и постепенната колонизация с нейни дрехи и книги, апартаментът на Декстър все още напомня ергенските му години — игралната конзола, огромният телевизор, ефектното легло.
— Отворя ли някое чекмедже, очаквам да ме залее лавина… не знам… бикини или сутиени.
Но той й отправи предложение и тя усеща, че трябва да предложи нещо в отговор.
— Защо да не купим нещо заедно? — казва. — Нещо по-просторно.
За кой ли път кръжат около голямата неизказана тема. Следва дълго мълчание и тя се пита дали не е заспал отново. Но накрая той проговаря:
— Добре. Да го обсъдим довечера.
И така започва нова седмица — като предишната и като предстоящата. Те стават, обличат се; Ема избира от ограничения запас дрехи, натъпкани в предоставения й скрин. Той се къпе пръв, тя — след него. През това време Декстър отива в магазина и купува вестник и мляко, ако е необходимо. Той чете спортните страници, тя — новините, и след закуската, протичаща почти винаги в уютно мълчание, тя изважда велосипеда си от антрето и двамата го бутат заедно към метрото. Всеки ден се сбогуват с целувка около осем и двайсет и пет.
— Силви ще остави Джасмин в четири — казва той. — Ще се върна в шест. Сигурна ли си, че можеш да я посрещнеш?
— Да, разбира се.
— И Джасмин не те притеснява?
— Не. Ще отидем в зоопарка или нещо такова.
Те се целуват отново и тя отива на работа и той отива на работа и денят отминава по-бързо от всякога.
Работа. Той работи отново. Има самостоятелен бизнес. Макар „бизнес“ да е попресилено за малкото му кафене с щанд за деликатеси на улица с жилищни блокове между Хайгейт и Арчуей.
Идеята се роди в Париж през дългото странно лято, когато разглобиха живота му и го сглобиха наново. Идеята хрумна на Ема, докато седяха на открито в кафене край Парк де Бют Шомон.
— Харесваш гастрономията — каза Ема. — Разбираш от вина. Може да продаваш насипно хубаво кафе, вносни сирена, всичко, което е модерно напоследък. Не претенциозно или помпозно, просто симпатично магазинче с маси на открито през лятото.
Отначало той настръхна при думата „магазин“, неспособен да си се представи като „магазинер“, или още по-зле — „бакалин“. Но „специалист по вносни храни“ му прозвуча по-убедително. Реши да си го представи като кафе-ресторант, който освен това продава хранителни продукти. А себе си — като предприемач.
И така, в края на септември, когато Париж най-после, най-после започна да губи част от блясъка си, те се върнаха заедно с влака. С лек тен и в нови дрехи, вървяха ръка за ръка по перона и се чувстваха така, сякаш пристигат за пръв път в Лондон, въоръжени с планове и проекти, воля и амбиция.
Приятелите им кимаха мъдро, все едно открай време са си знаели. Ема бе представена за втори път на бащата на Декстър.