— Помня, разбира се. Нарече ме фашист.
И те споделиха идеята за новия бизнес с надеждата да прояви интерес и да помогне при финансирането. Когато Алисън почина, стана ясно, че Декстър ще получи известна сума в подходящ момент, и сега моментът изглеждаше подходящ. Без да го изрича гласно, Стивън Мейхю смяташе, че синът му ще изгуби всичко до последното пени, но бе готов да заплати цената, стига никога, никога повече да не го вижда по телевизията. Присъствието на Ема също помогна. Бащата на Декстър харесваше Ема и за пръв път от няколко години откри, че харесва сина си заради нея.
Намериха заедно мястото. Магазин за видеокасети под наем, вече аномалия с прашните си рафтове, склонен да закрие призрачното си съществуване. След един последен подтик от страна на Ема Декстър нае магазина за дванайсетмесечен срок. През дългия влажен януари те разглобиха металните рафтове и раздадоха останалите касети с филми на Стивън Сегал на благотворителните магазини. Свалиха тапетите и боядисаха стените в кремаво, сложиха дървена ламперия, обиколиха фалирали ресторанти и кафенета и откриха прилична машина за кафе, хладилни шкафове, фризери със стъклени витрини. Всички тези претърпели крах начинания му припомниха какъв е залогът и колко голяма е вероятността да се провали.
Но през цялото време Ема беше до него, поощрявайки го, убеждаваше го, че не е сгрешил. Брокерите твърдяха, че кварталът е перспективен, предпочитан от млади професионалисти, които разбират стойността на думата „занаятчийство“, клиенти, готови да платят щедро за бурканче пастет от гъши дроб, за хляб с неведома форма или за бучка козе сирене колкото топка за скуош. Обещаваха, че кафенето ще се превърне в сборен пункт на писатели, които ще идват тук да пишат демонстративно романите си.
През първия пролетен ден те седнаха на слънце на тротоара пред полуремонтирания магазин и изготвиха списък с вероятни имена. Шеговити съчетания от думи като „Кафезин“, „Париж“, но произнасяно „Пари“ и накрая се спряха на „Белвил Кафе“ — френски повей на юг от А1. Декстър основа компания, втората след „Мейхем Ти Ви“, а Ема му беше секретарка и — със скромен, но съществен принос — съдружник. Първите две книги за Джули Крискол бяха започнали да носят печалба, както и анимационните телевизионни серии. Заговори се за продажба на несесери и картички за рождени дни, дори за издаване на списание. Несъмнено в момента беше, както би се изразила майка й, „състоятелна“. След дълго прочистване на гърлото тя се оказа в странното, леко стъписващо положение да предлага на Декстър финансова помощ. След дълго пристъпване от крак на крак, той прие.
Отвориха през април и през първите шест седмици той стоеше пред тезгяха от тъмно дърво, наблюдаваше как хората влизат, оглеждат се, присвиват ноздри и излизат. После обаче мълвата се разнесе, нещата потръгнаха и той успя да наеме персонал. Привлече постоянна клиентела, започна дори да се забавлява.
Сега мястото му е на мода, макар и по по-умерен, по-улегнал начин, отколкото е свикнал. Известен е само на местно ниво и само с нюха си да подбира изискани билкови чайове, но все още разтуптява сърцата на младите бъдещи майки, които идват да похапнат сладкиши след предродилните курсове, и отново жъне скромни успехи. Отключва тежкия катинар, поддържащ металните щори, вече сгорещени в слънчевото утро. Вдига ги, отваря вратата и се чувства… Как?… Удовлетворен? Радостен? Не, щастлив. Тайничко и за пръв път от много години той се гордее със себе си.
Има, разбира се, дълги тягостни вторници, когато му се приисква да спусне щорите и методично да изпие всички бутилки с червено вино, но не днес. Денят е топъл, довечера ще види дъщеря си и ще бъде с нея през следващите осем дни, докато Силви и онзи кучи син Калъм са на поредната екскурзия. По силата на някакво странно вълшебство Джасмин вече е на две и половина, уравновесена и красива като майка си, придружава го в кафе-ресторанта, играят си на магазинери и служителите му се въртят очаровани край нея и когато се прибере днес, Ема ще е там. За пръв път от много години той е там, където иска да бъде. Има съдружничка, която обича, желае и която също така е най-добрата му приятелка. Има красива, умна дъщеря. Справя се. Всичко ще бъде наред, стига нищо да не се променя.
На две мили оттам, на Хорнси Роуд, Ема изкачва стълбите, отключва входната врата и усеща хладния застоял въздух на апартамент, необитаем от четири дни. Прави си чай, сяда пред бюрото, включва компютъра и се взира в екрана почти цял час. Чака я много работа — да прочете и да одобри сценария за втория цикъл от серии за Джули Крискол, да напише петстотин думи от третия роман, да подготви илюстрации. Има писма и имейли от млади читатели, искрени и често смущаващо лични истории, на които трябва да обърне внимание — за самотата, за насилието, за истинската истинска любов.