Чува как в антрето баща му разговаря със сестра му, крещейки в телефона. Сяда на ръба на ваната. Не се налага да се напряга, за да ги подслуша. Всъщност невъзможно е да не ги чува.
— Събудил съседите, опитвал се да си отвори вратата с ритници. Те му отключили… Силви го намерила на пода. Явно е пийнал повечко, това е. Само ожулвания и синини. Нямам представа. Както и да е… изкъпахме го. Утре сутринта ще е добре. Искаш ли да дойдеш да го видиш? — В банята Декстър се моли за „не“, но явно и сестра му не остава очарована от предложението. — Добре, разбирам те, Кейси. Обади му се утре сутринта тогава.
Декстър се уверява, че баща му не е наблизо, излиза в коридора и тръгва към кухнята. Отпива топла чешмяна вода от прашна чаша и поглежда към огряната от вечерното слънце градина. Басейнът е празен, покрит с раздърпан син брезент, тенис кортът — осеян с отпадъци и буренясал. Кухнята също мирише на плесен. Голямата семейна къща се закриваше постепенно, стая по стая, и сега баща му използва само кухнята, дневната и спалнята си, но дори и тях му е трудно да поддържа. Сестра му казва, че понякога спи на канапето. Съветват го, загрижени, да се премести, да си купи нещо по–скромно, малък апартамент в Оксфорд или в Лондон, но баща им не иска да чуе.
— Смятам да умра в собствения си дом, ако не възразявате — отговаря им; довод, твърде емоционален, за да дръзнат да го оспорят.
— По-добре си значи?
Баща му застава зад него.
— Малко по-добре.
— Какво е това? — Кима към чашата на Декстър — Джин?
— Вода.
— Радвам се. За вечеря мислех да хапнем супа като за по-специален случай. Ще преглътнеш ли една супа?
— Да, мисля.
Той вдига две пакетчета във въздуха — люта супа с къри или пилешка крем–супа?
Двамата се засуетяват из плесенясалата кухня — вдовци, създаващи ненужна бъркотия, за да претоплят две канчета супа. Откакто живее сам, диетата на баща му наподобява режима на амбициозен бойскаут — зрял фасул, наденички, рибни ролца; веднъж дори се похвали, че си е направил купичка желе.
Телефонът в коридора иззвънява.
— Ще вдигнеш ли? — казва баща му, мажейки масло върху нарязания бял хляб. Декстър се колебае. — Няма да те ухапе, Декстър.
Излиза в коридора и вдига. Силви е. Той сяда на стълбите. Бившата му съпруга сега живее сама; връзката й с Калъм най-сетне приключи малко преди Коледа. Споделеното нещастие и желанието да предпазят Джасмин от него неочаквано ги сближава и за пръв път, откакто се ожениха, те са почти приятели.
— Как се чувстваш?
— О, знаеш… Малко смутен. Съжалявам.
— Няма проблем.
— Помня как с татко ме настанихте във ваната.
Силви се засмива.
— Той го прие много невъзмутимо. „Няма нещо, което да не съм виждал преди“.
Декстър се усмихва и потреперва едновременно.
— Добре ли е Джасмин?
— Да, струва ми се. Ще го преглътне. Казах й, че си се натровил.
— Ще й се реванширам. Съжалявам.
— Случва се. Но не го прави пак, моля те.
Декстър издава звук, който напомня: „Няма, добре, хмм… ще видим“.
Настава мълчание.
— Трябва да приключвам, Силви. Супата ври и кипи.
— До събота вечер тогава?
— Да. Целуни Джасмин. И още веднъж — съжалявам.
Той я чува как намества слушалката.
— Всички те обичаме, Декстър.
— Без никаква причина — промърморва смутено той.
— Може би. Но въпреки това те обичаме.
След миг той оставя слушалката и сяда пред телевизора до баща си, който отпива лимонада, разредена в хомеопатични пропорции. Супата е поднесена в подноси със специални меки подложки за удобно хранене пред лаптопа — модерно изобретение, което донякъде смущава Декстър, вероятно защото майка му не би допуснала подобно нещо в дома си. Супата е гореща като лава и щипе порязаната му устна, а нарязаният бял хляб е намазан несръчно с масло — раздробен и смачкан на топки с белезникав цвят. Но, странно наистина, той е вкусен — дебелият слой масло се топи в гъстата супа и те преглъщат и гледат „Ийст Енд“ — нова мания на баща му. Докато буквите се нижат по екрана, той оставя подноса на пода, изключва звука с дистанционното и се обръща към Декстър: