— Ами „завоевание“? — ухили се той. — Позволено ли е днес да се използва терминът „завоевание“?
— Или „жертва“. „Жертва“ ми харесва. — Ема легна рязко, пъхнала неловко пръсти в джобовете на тънките си. — Вземи си я.
Подхвърли върху гърдите му плътно сгъната банкнота от десет лири.
— Няма начин.
— Има начин.
— Твои са!
— Декстър, чуй ме! Не се дава бакшиш ни приятели.
— Не е бакшиш, подарък е.
— Парите не са подарък. Ако искаш да ми купиш нещо, много мило, но не и пари. Невъзпитано е.
Той въздъхна и мушна банкнотата в джоба си.
— Извинявай. Отново.
— Добре — каза тя и легна до него — Хайде. Разказвай тогава.
Той се ухили и се привдигна на лакът.
— През почивните дни имаше парти за сближаване на екипа.
„Парти за сближаване ни екипа“ — помисли си тя. — Вече е човек, който ходи на партита за „сближаване на екипа“.
— Бях я виждал и офиса и отидох да я поздравя, да й кажи добре дошла сред нас, съвсем официално, с протегната ръка, а тя ми се усмихна, намигна ми, обгърна ме през врата, придърпа ме към себе си и… — Той сниши глас до развълнуван трепет. — И ме целуна, представи си!
— Целуна те значи — повтори Ема и поредната топка за тенис улучи целта.
— И ми пъхна нещо в устата с език. „Какво е това?“, попитах, а тя само ми смигна и отговори: „Ще разбереш“.
След кратко мълчание Ема попита:
— Фъстък ли беше?
— Не…
— Малък печен фъстък…
— Не, беше таблетка.
— Нещо като тик-так? Заради лошия ти дъх?
— Нямам лош…
— Не си ли ми разказвал и друг път същата история?
— Не, онова беше друго момиче.
Тенис топките се заредиха бързо, тук-там заместени от добрите стари топки за крикет. Ема се протегна и впери очи в небето.
— Трябва да забраниш на момичетата да ти пъхат таблетки в устата, Декс, нехигиенично е. И опасно. Някой ден ще ти дадат капсула с цианид.
Декстър се разсмя.
— Искаш ли да чуеш какво стана после?
Тя опря пръст в брадичката си.
— Искам ли? Не, не мисля. Не искам.
Но той все пак й разказа — обичайният сюжет с тъмни стаички в клубовете, телефонни обаждания посред нощ и таксита призори; безкрайната шведска маса, наречена сексуален живот на Декстър. Ема се насили да не слуша, а само да следи устата му. Приятна уста, доколкото си спомняше, и ако беше дръзка, безочлива и асиметрична като Наоми, щеше да се наведе и да го целуне. Хрумна й, че никога не е целунала никого, тоест никога не е понечвала сама да целуне някого. Бяха я целували пияни момчета по партитата, разбира се, изневиделица и твърде силно: ненадейни като крошета целувки. Йън се бе опитал преди три седмици, докато чистеше фризера за месо — такова рязко се приведе към нея, сякаш щеше да я удари с глава. Дори Декстър я бе целунал веднъж, преди много, много години. Толкова ли ще е страшно, ако сега тя го целуне? Какво ще последва, ако се реши? Да поеме инициативата, да свали очилата, да го прегърне, докато говори, и да го целуне, да го целуне.
— Та Наоми се обажда в три сутринта и казва: „Качвай се на такси. На мига“.
Представи си го съвършено ясно как избърсва уста с опакото на дланта си — целувка като крем карамел. Извърна глава и се вгледа в другите по хълма.
Вечерният светлик вече бледнееше и двеста преуспели, привлекателни млади мъже и жени подхвърляха фризбита, палеха сгъваеми барбекюта, крояха планове за нощта. Но тя се чувстваше отчуждена от тези хора с интересни кариери. CD плеъри и велосипеди с двайсет скорости, сякаш гледаше телевизионна реклама — за водка навярно или за малки спортни коли. „Защо не се прибереш у дома, скъпа? — каза й майка й снощи. — Стаята ти е непокътната…“
Погледна отново към Декстър, който още разказваше за любовния си живот, после над рамото му към двама младежи. Целуваха се агресивно; жената бе коленичила над мъжа, който лежеше с покорно отпуснати назад ръце, преплел пръсти в нейните.
— В крайна сметка три дни не излязохме от стаята в мотела.
— Съжалявам, отдавна спрях да слушам.
— Казвах просто…
— Как мислиш, какво намира у теб?
Декстър сви рамене, сякаш не проумява въпроса.
— Казва, че съм сложно устроен.
— Сложно устроен. Ти си като пъзел от две части. — Тя се изправи и изтупа тревата от глезените си. — От твърд картон. — После дръпна нагоре крачола на джинсите. — Гледай какви крака. — Стисна туфичка косми между палеца и показалеца си. — Краката ми са обрасли с руно. Приличам на президента на шимпанзетата.