— Знаеш ли какво не разбирам. Всички ти повтарят колко си страхотна, умна и забавна и талантлива и прочее, и прочее. Непрекъснато. Аз ти го казвам от години. Защо не искаш да повярваш? Какво целят хората според теб, Ем? Мислиш ли, че тайничко съзаклятничат да са добри към теб?
Тя притисна глава към рамото му, за да го накара да млъкне. Иначе щеше да се разплаче.
— Много си мил. Но трябва да тръгвам.
— Не, остани още малко. Ще си купим още една бутилка.
— Не те ли чака Наоми? Натъпкала уста с наркотици като дребен дрогиран хамстер?
Тя изду бузи, Декстър се засмя и на нея й поолекна.
Останаха още малко, после пак се отбиха в магазина за вино и се върнаха на хълма да погледат залеза над града, отпивайки от бутилката и похапвайки от големия пакет скъпи солени бисквитки. Откъм зоопарка долитаха странни животински звуци и накрая двамата останаха сами на хълма.
— Трябва да се прибирам — каза тя и се и изправи замаяно.
— Можеш да спиш при мен, ако искаш.
Представи си пътя до дома — Северната линия, втория етаж на автобус Н38, после опасната разходка пеша до апартамента, който смърдеше неописуемо на пържен лук. Когато най-сетне се добере, парното ще бъде включено и Тили Килик ще я посрещне с разкопчана нощница, гребейки от буркан с песто и долепена до радиатора като гущер. Ирландският чедър ще е нагризан и телевизорът ще е включен. Не й се прибираше.
— Ще ти заема четка за зъби? — каза Декстър, сякаш прочел мислите й — Ще спиш на канапето.
Представи си как черната кожа на канапето му скърца под нея, главата й бучи от виното и двоуменето, и реши, че животът е твърде сложен и без това. Взе твърдо решение — напоследък й се случваше почти ежедневно. Никакви гостувания с преспиване, никаква поезия, никакво губене на време. Дойде моментът да сложи ред в живота си. Да започне на чисто.
Пета глава
Задължителни правила
Вторник, 15 юли 1992
Додеканисо, Гърция
Някой ден се събуждаш и всичко е съвършено.
Този приятен ден на свети Суидин ги свари под огромно синьо небе без никакви признаци за дъжд, на откритата палуба на ферибота, който бавно пореше Егейско море. С нови слънчеви очила и в нови летни дрехи те лежаха един до друг под сутрешното слънце и надмогнаха с дрямка махмурлука от снощната таверна. Ден втори от десетдневната островна екскурзия и Задължителните правила още не бяха нарушени.
Нещо като платонична Женевска конвенция. Правилата представляваха списък с основни забрани, съставен преди отпътуването с цел почивката да мине без „усложнения“. Ема беше отново необвързана след кратката мъглива връзка със Спайк — монтьор на велосипеди, чиито пръсти винаги миришеха на смазочно масло, приключила с небрежно присвиване на раменете и от двете страни, но поне повдигнала леко самочувствието й. А и велосипедът й беше в безупречно състояние.
Декстър пък беше спрял да излиза с Наоми, понеже, както обясни, „ставало твърде напечено“, каквото и да означаваше това. Последваха Ейврил, Сара, Мери, Мари, Сандра и Йоланда, преди да попадне на Ингрид — амбициозна манекенка, преквалифицирала се на моден стилист, след като била принудена да се откаже от подиума — обясни го на Ема, без да й мигне окото — понеже „циците й не се побирали на котешката пътечка“. При тези думи Декстър щеше да се пръсне от гордост.
Ингрид беше от онези сексуално дръзки момичета, които си носеха сутиените върху блузите, и макар Ема — или който и да било на този свят — да не я заплашваше по никакъв начин, всички заинтересовани прецениха, че е редно да се внесат известни уточнения, преди да разопаковат банските костюми и да изпият коктейлите. Не че нещо щеше да се случи — тази тясна пролука се беше затворила преди години и те вече бяха развили имунитет, застинали удобно в границите на непоклатимото приятелство. Все пак един юнски петък Декстър и Ема седнаха на открито в кръчма на Хампстед Хийт и съставиха Правилата.
Номер едно — отделни спални. При никакви обстоятелства не биваше да делят едно легло — нито двойно, нито единично, никакви пиянски прегръдки и милувки. Вече не бяха студенти.
— И без това не намирам смисъл в гушкането — каза Декстър. — Само ти се схващат крайниците.
Ема се съгласи и добави: