— И никакво флиртуване. Второ правило.
— Е, аз не флиртувам, така че… — заяви Декстър и потърка глезена й с крак.
— Сериозно! Никакви игрички, дори след няколко питиета.
— Игрички?
— Знаеш какво имам предвид. Никакво умилкване.
— С теб ли?
— С мен или с когото и да било. Всъщност това е Трето правило. Не искам да вися като плажна хавлия, докато ти мажеш с крем гърба на Лоте от Щутгарт.
— Ем, няма такава опасност.
— Няма. Защото е Правило.
Четвърто правило — по настояване на Ема — забраняваше голотата. Никакви нудистки бани — физическо целомъдрие и дискретност на всяка цена. Не желаеше да вижда Декстър по бельо или под душа или опазил я Бог, в тоалетната. За да си отмъсти, той предложи Пето правило. Никакъв „Скрабъл“. Приятелите му все повече се запалваха по игрословици — смахнати многознайковци, копнеещи да съчинят тройна дума — но не него му се струваше, че са създали играта с изричната цел да го накарат да се чувства като отегчен глупак. Никакъв „Скрабъл“ и никакъв „Богъл“. Още не беше на смъртно легло. Сега, през Ден втори, все още не погазили Правилата, те лежаха върху палубата на древния ръждясал ферибот, който се поклащаше бавно от Родос към по-малките Додеканиски острови. Първата нощ прекараха в Стария град. Отпиваха възсладки коктейли от издълбани кокосови черупки, ухилени до ушите от приятното непознато усещане. Фериботът потегли от Родос още по тъмно, а сега, в девет, те лежаха и мълком ближеха рани от махмурлука, докато ръмжащият двигател разбъркваше като с миксер стомасите им. Ядяха портокали, четяха мълчаливо, изгаряха мълчаливо под слънцето, съвършено щастливи сред мълчанието на другия.
Декстър го наруши пръв; въздъхна и остави книгата върху гърдите си — „Лолита“ на Набоков, подарък от Ема, която отговаряше за ваканционните четива, купчина книги като голямо строително блокче, подвижна библиотека, заела по-голямата част от куфара й.
Отмина минута. Той въздъхна отново за ефект.
— Какво ти става? — попита Ема, без да вдига поглед от „Идиот“ на Достоевски.
— Не ме увлича.
— Шедьовър е.
— Причинява ми главоболие.
— Трябваше да ти взема нещо с картинки и притурки.
— Е, харесва ми…
— „Гладната гъсеница“ или нещо подобно…
— Само ми е малко наситена. А и този приятел не престава да дърдори колко е превъзбуден и прочее.
— Сметнах, че ще му влезеш в положението. — Тя вдига слънчевите си очила. — Книгата е много еротична, Декс.
— Ако си падаш по невръстни момиченца.
— Ще ми обясниш ли пак защо те изгониха от езиковото училище в Рим?
— Казах ти! Тя беше на двайсет и три, Ем!
— Заспивай тогава. — Ема вдигна руския си роман. — Филистимец!
Той облегна глава върху раницата си, но в същия миг до него застанаха двамина, засенчвайки лицето му. Момичето беше симпатично и нервно, момчето — едро и бледо, бяло почти като магнезий на светлината на утринното слънце.
— Извинете — каза момичето.
Декстър заслони очи и им се усмихна широко.
— Здравейте.
— Не работите ли в телевизията?
— Възможно е — отвърна Декстър, изправи се, свали си слънчевите очила и кимна многозначително. Ема изстена тихо.
— Как се наричаше — „с размах“?
Винаги изписваха заглавието на програмата с малка буква — модерен похват по онова време.
Декстър вдигна ръка.
— Виновен!
Ема се изсмя кратко през нос и той я стрелна с очи.
— Смешен анекдот — кимна тя към своя роман от Достоевски.
— Знаех си, че съм те виждала по телевизията! — сръга момичето приятеля си — Нали ти казах?
Бледото момче пристъпи от крак на крак и измърмори нещо. После настана тишина. Декстър долови с пълна сила боботенето на двигателя и усети „Лолита“, разтворена върху гърдите си. Пъхна я тихомълком в чантата си.
— На екскурзия, а? — попита ги.
Очевидно излишен въпрос, но пък му позволи да надене телевизионния си образ — на страхотно, земно момче, с което са се запознали в бара.
— Да, на екскурзия — изломоти младежът.
Пак гробна тишина.
— Това е приятелката ми Ема.
— Здрасти — надзърна Ема над очилата си.
Момичето присви очи към нея.
— И ти ли си в телевизията?
— Аз? Не, за бога! — ококори се тя. — Но не спирам да мечтая.
— Ема работи в „Амнести Интернешънъл“ — гордо обяви Декстър и я обгърна през рамо.