Той я перна с книгата.
— Млъкни и чети.
Облегна се назад и затвори очи. Ема вдигна поглед да провери дали е усмихнат и също се усмихна.
Наближаваше пладне и докато Декстър дремеше, Ема зърна сушата — синьо-сива гранитна маса, издигаща се от най-чистото море, което беше виждала. Винаги беше смятала, че такива води са лъжа, разпространявана от брошурите, трик на обектива и лещите, но ето ги пред очите й — искрящи и смарагдовозелени. На пръв поглед островът изглеждаше необитаем, ако не броим сгушените край пристанището къщи с цвят на кокосов сладолед. Усети как тихо се засмива при вида им. Досега свързваше пътешествията с отчаяние. Всяка година, докато навърши шестнайсет, ваканциите представляваха двуседмично боричкане със сестра й в каравана във Файли. Родителите й междувременно пиеха чаша след чаша и съзерцаваха дъжда — нещо като суров експеримент за границите на човешката близост. В университета отиде да лагерува в Кеърнгормс с Тили Килик — шест дни в палатка с мирис на суха супа; от забавната, толкова ужасна, та чак смешна екскурзия накрая остана само ужасът.
Сега наблюдаваше, подпряна на парапета, как градът се приближава и започваше да проумява смисъла на пътешествията. Никога не се бе чувствала по-далеч от пералнята, от втория етаж на градския автобус, от стаичката на Тили Килик. Тук сякаш въздухът беше различен — не по вкус и аромат — а в самата си сърцевина. В Лондон въздухът беше нещо, през което надзърташ — като захвърлена рибна консерва. Тук всичко бе лъчисто и ярко, чисто и резливо.
Чу щракване на обектив и се обърна. Декстър пак я снимаше.
— Изглеждам ужасно — кача механично, макар навярно да не беше права.
Той приближи и облегна ръце върху парапета, от двете страни на кръста й.
— Красиво, нали?
— Да — отвърна тя, неспособна да си припомни миг, когато се е чувствала по-щастлива.
Слязоха от кораба — за пръв път усети, че слиза на твърда земя — и се озоваха сред гъмжилото на кея, където туристите се пазаряха за евтини квартири.
— Какво следва?
— Ще намеря къде да се настаним. Ти ме почакай в кафенето. Ще дойда да те взема.
— Нещо с балкон.
— Да, мадам.
— И с гледка към морето, моля. И с бюро.
— Ще се постарая.
Пошляпвайки със сандалите, той тръгна към тълпата на кея.
— И не забравяй! — подвикна му тя.
Той се обърна и я погледна, застанала на бетонната стена, стиснала с ръка шапката с широка периферия да не я отнесе топлият бриз, който изопваше тънката й синя рокля по тялото. Вече не носеше очила и гърдите й бяха осеяни с лунички, които никога не бе забелязвал. Голата кожа преливаше в розово и кафеникаво към шията й.
— Правилата — каза тя.
— Моля?
— Трябват ни две стаи. Разбра ли?
— Абсолютно. Две стаи.
Той се усмихна и се вля в множеството. Ема го проследи с поглед, после замъкна двете раници до малкото ветровито кафене. Бръкна в чантата си и извади химикалка и бележник — скъп, с текстилна подвързия, за да си води дневник по време на екскурзията.
Разлисти го до първата празна страница и се помъчи да измисли нещо, достойно да бъде написано — прозрение или наблюдение, по-оригинално от „всичко е наред“. Всичко беше наред. Обзе я неочаквано, непознато усещане, че е точно там, където иска да бъде.
Декстър и хазяйката стояха в средата на призната стая — снежнобели стени, студен каменен под, оскъдно мебелирана, ако не броим огромното двойно легло с желязна рамка, малкото бюро със стол и няколкото сухи цветя в буркан. Отвори двойните крила на вратата с малки прозорчета и излезе на широкия балкон, боядисан и цвета на небето и с изглед към пристанището долу. Все едно пристъпи сред фантастични декори.
— Колко сте? — попита хазяйката, подминала трийсетте и доста привлекателна.
— Двама.
— Колко ще останете?
— Не съм сигурен. Пет нощи, може и повече.
— Е, тук е отлично, мисля?
Декстър седна на двойното легло и се задруса замислено.
— Но с приятелката ми сме само, хмм… само добри приятели. Трябват ни две стаи.
— О, добре. Имам и втора.
Ема има лунички. За пръв път ги виждам. Около деколтето.
— Значи имате две стаи?
— Да, разбира се, имам две стаи.
— Нося добра и лоша новина.
— Казвай — затвори Ема книгата.
— Открих фантастично място, гледка към морето, балкон, малко над селцето, тихо, ако искаш да пишеш, с малко бюро, свободно е за пет нощи, а и за повече, ако решим.