— Искаш ли да ти намажа гърба? — попита я.
Предложението беше изтъркан безочлив похват, под нивото му, разбира се, и той реши да го замаже като чисто медицинска загриженост.
— Нали не искаш да изгориш?
— Добре, давай.
Ема се намести между краката му, облегнала глава върху коленете си. Той започна да разтрива лосиона, толкова приведен, че усещате как дъхът му облъхва врата й, усещаше и жегата, излъчвана от кожата й. И двамата се стараеха да създават впечатление, че поведението им е съвсем обичайно и по никакъв начин не нарушава Второ и Четвърт правило, забраняващи флиртуването и отстояващи физическото целомъдрие.
— Доста дълбоко е изрязан, нали? — докосна той с пръсти най-долната част на гръбнака й.
— Добре, че не го сложих наопаки — отвърна тя и в последвалата тишина и двамата си помислиха: „О, божичко! О, божичко! О, божичко!“.
За отвличане на вниманието тя придърпа глезена му и попита:
— Какво е това?
— Татуировката ми. От Индия. — Ема я разтърка с палец, сякаш да я изтрие. — Поизбледняла е. Ин и ян — обясни той.
— Прилича на пътен знак.
— Символизира съвършената хармония между противоположностите.
— Означава „Край на ограничението на скоростта“. Означава, че трябва да носиш чорапи.
Декстър се засмя и положи длани върху гърба й, очертавайки с палци лопатките й. Помълчаха малко.
— Готово! — ведро възкликна той. — Вече си бронирана. Да поплуваме!
Така се нижеше дългият горещ ден. Плуваха, спяха, четяха и когато най-жестоката жега изтля и плажът се напълни с хора, възникна проблем. Декстър го забеляза пръв.
— Лъжат ли ме очите, или…?
— Какво?
— Всички на брега ли са голи?
Ема се огледа.
— О, да. — Сведе отново очи към книгата. Не зяпай, Декстър.
— Не зяпам. Наблюдавам. Дипломиран антрополог съм, забрави ли?
— Дипломира се с тройка, нали?
— Не, с четворка. Виж, ето ги нашите приятели.
— Кои приятели?
— От ферибота. Ей там! Правят си барбекю.
На двайсет метра от тях мъжът се привеждаше — блед и чисто гол — над опушен алуминиев поднос, сякаш да се стопли, а жената стоеше на пръсти и размахваше два бели и един черен триъгълник. Декстър й помаха ведро в отговор.
— Гоооола си!
Ема извърна поглед.
— Не бих могла.
— Какво?
— Да пека наденички гола.
— Много си консервативна, Ем.
— Не от консерватизъм, а от гледна точка на безопасността. Не си ли чувал за хранителна хигиена?
— Аз бих отишъл гол на барбекю.
— И това е разликата между нас, Декс, ти си тъмен субект, твърде сложно устроен.
— Дали да не отидем да кажем „здрасти“?
— В никакъв случай!
— Само ще си побъбрим.
— С пилешко шишче в едната ръка и с неговото шишче и другата? Не, благодаря. Освен това ще нарушим нудисткия етикет и прочее.
— Какъв етикет?
— Да разговаряш с гол човек, а ти да си облечен.
— Не знам…
— Просто се съсредоточи в книгата.
Тя се обърна към дърветата край плажа, но през годините бе опознала толкова дълбоко Декстър, че понякога чуваше как идеите се вмъкват в съзнанието му като камъни в кал, и естествено:
— Как мислиш?
— За кое?
— Да го направим ли?
— Какво?
— Да се съблечем?
— Не, ние няма да се събличаме.
— Всички са голи.
— Няма значение! Ами Четвъртото правило?
— Не е правило, а ориентир.
— Не, правило е.
— И? Ще го нарушим.
— Нарушим ли го, значи не е правило.
Той се отпусна нацупено върху пясъка.
— Малко грубичко изглежда. Заради това.
— Добре, ти се събличай. Аз ще внимавам да не те гледам.
— Няма смисъл да се събличам само аз — измърмори кисело той.
Тя също полегна отново.
— Декстър, защо, за бога, си се заинатил да ме съблечеш?
— Мислех си просто, че ще се поотпуснеш без дрехите.
— Невероятно, невероятно…
— Не мислиш ли, че ще се отпуснеш?