— Аха — успя само да отговори Ема.
— … Наистина всички. Всичко живо по улиците. Както каза, всички са мой тип. Какъв кошмар!
— Горкичкият! — равно произнесе тя.
— Имам предвид, че май не бях — не съм — дорасъл за… така де… сериозно обвързване. Мисля, че двамата искаме различни неща. От една връзка.
— Защото… ти си гей?
— Говоря сериозно, Ем.
— Така ли? Никога не уцелвам.
— Сърдиш ли ми се?
— Не! Няма значение. Обясних ти, че беше много, много отдавна.
— Но! — Ръцете му намериха кръста й под водата и я прегърнаха. — Но ако ти се прииска да се позабавляваш…
— Да се позабавлявам?
— Да нарушиш Правилата…
— Да поиграем „Скрабъл“?
— Знаеш какво имам предвид, флирт. Докато сме далеч. Никакви обвързвания, никакви задължения, нито дума на Ингрид. Нашата малка тайна. Аз съм „за“. Това е.
От гърлото й се надигна звук някъде между смеха и стенанието. Аз съм „за“. Той се хилеше очаквателно като търговец, предложил страхотна сделка. „Нашата малка тайна“, която несъмнено ще добави към десетките други. В ума й нахлуха думите: „устата си е просто уста“. Оставаше й само едно. Забравила голотата, тя подскочи нагоре и с цялата си тежест натисна главата му под водата и я задържа там. Започна да брои: едно, две, три…
„Ти, арогантно, самодоволно…“
Четири, пет, шест…
„И ти глупава, глупава жено, за какъв дявол таеше чувства и за какъв дявол си въобразяваше, че и той таи чувства.“
Седем, осем, девет…
„Той се гърчи вече, май трябва да го пусна и да го взема на подбив, да измисля шегичка…“
Десет… и тя отмести ръце от темето му, а той изскочи на повърхността. Смееше се и изтръскваше водата от косата и от очите си. И тя се засмя. Вдървено „ха-ха-ха“.
— Да разбирам, че отговорът е „не“? — рече той накрая, издухвайки морската вода от носа си.
— Така мисля. Мисля, че нашият миг отмина отдавна.
— О. Нима? Сигурна ли си? Защото според мен ще се почувстваме далеч по-добре, ако го отметнем.
— Ако го отметнем?
— Смятам, че ще се сближим. Като приятели.
— Опасяваш се, че въздържанието от секс ще накърни приятелството ни?
— Не се изразявам много сполучливо…
— Декстър, разбирам те отлично, там е проблемът…
— Ако те е страх от Ингрид…
— Не ме е страх от нея. Просто отказвам да го направя само за да се води, че сме го направили. И няма да го направя, щом първите ти думи след това ще са: „Не казвай на никого“ или „Да забравим, че се е случило“. Щом се налага нещо да остане в тайна, значи не е трябвало да го вършиш.
Той надничаше над главата й и присвил очи, се взираше към брега. Тя се обърна натам и видя ниска слабовата фигура да тича по пясъка, размахала триумфално над главата си една риза и чифт панталони.
— ООООО!!! — извика Декстър и запердаши към брега, крещейки с пълна с вода уста. После с големи подскоци прекоси прибоя и се втурна след крадеца, отмъкнал дрехите му.
Когато най-сетне се върна при Ема, останал без дъх и разярен, тя седеше върху пясъка, облечена и съвсем изтрезняла.
— Някаква следа от тях?
— Не! Никаква! — трагично отвърна той. — Прецакаха ме и потънаха вдън земя.
Лекият ветрец му припомни, че е гол, и той гневно закри с длан триъгълника между краката си.
— Взел ли ти е портфейла? — попита тя, сдържайки усмивката си с извънредно старание.
— Не, само няколко банкноти, не знам, десет-петнайсет лири… Копеленце!
— Е, предполагам, че това са рисковете на нудисткото плуване — измърмори Ема, а ъгълчетата на устните й затрептяха.
— Ядосвам се за панталоните. Бяха „Хелмут Ланг“! Боксерките бяха „Прада“! Трийсет лири, да му се не види. Какво ти става? — Но Ема не успя да отговори и се заля в смях.
— Не е смешно, Ем! Обраха ме!
— Знам, съжалявам…
— „Хелмут Ланг“, Ем!
— Знам! Просто… толкова си ядосан… и гол…
Тя се преви и закрила лицето си в шепи, се търкулна върху пясъка.
— Стига, Ем! Не е смешно! Ема! Престани!
Когато успя да се надигне, тръгнаха мълчаливо край брега. Декстър — настръхнал от студ, Ема — благовъзпитано на няколко крачки пред него, впила очи в пясъка, за да не избухне отново в смях.
— Що за нехранимайковци крадат чужди панталони! — измърмори Декстър. — Знаеш ли как ще спипам малкия мошеник? Ще търся най-добре облечения кучи син на целия проклет остров!