— Пиян ли си? Давай, прави каквото щеш. Ще ти се обадя утре.
Декстър прегръща Калъм и му казва колко е велик, но Тара го дърпа за ръката, той се обръща и се оставя да го поведе през тълпата към едно от сепаретата за отдих.
Клубът е скъп и изискан — поне така се предполага — макар че напоследък Декстър рядко плаща за каквото и да било. Освен това е малко тихо за четвъртък вечер, но поне са спестили страховитата техномузика; няма ги и страховитите хлапета с костеливи бръснати глави, които си свалят ризите и се завират похотливо в лицето ти с оголени зъби и измъкнали челюсти. В клуба тази нощ преобладават приятни, привлекателни двайсетинагодишни от средната класа — сродни души като приятелите на Тара, пушещи, разговарящи и дъвчещи дъвка, излегнати по канапетата. Декстър се запознава с Гибси — или Бигси? — Прекрасната Тара и приятеля й Стю Стюпот, и с Очи, който носи очила, и с приятеля му Марк, когото за жалост явно наричат просто Марк, и всички му предлагат пакетчетата си с дъвка, шишетата си с минерална вода и пакетите си „Марлборо Лайтс“. Хората издигат в култ приятелството, но тук то наистина изглежда невероятно лесно и скоро той си представя как всичките се натоварват на каравана и поемат на излет или пекат барбекю на плажа по залез. А и те очевидно го харесват, разпитват го как е в телевизията, какви други знаменитости познава, а той им разказва пикантни клюки и през цялото време Тара стои зад него и масажира врата и раменете му с миниатюрните си тънки пръстчета, които го карат да потръпна от възторг, докато внезапно и необяснимо разговорът стихва — навярно пет секунди тишина — но достатъчно за мимолетно отрезвяване, което изненадващо му припомня какво му предстои утре, не, не утре, днес, за бога, по-късно днес, и усеща първия нощен пристъп на паника и ужас.
Но няма проблем, всичко е наред, понеже Тара му предлага да потанцуват, преди да е станало късно, и всички стават и се скупчват около парапетите над релсите с лице към диджея и светлините и танцуват по сухия лед, усмихват се, кимат и се мръщят загадъчно един на друг със сбърчени вежди. Кимането и хиленето обаче сега произтичат не толкова от въодушевление, колкото от необходимост от потвърждение, че наистина се забавляват, че ще се забавляват до безкрайност. Декстър се пита дали да си свали ризата, жестът помага понякога, но мигът отлита. Някой наблизо подвиква колебливо: „Всички заедно!“, но не убеждава никого. Врагът — трезвата съвест — ги завладява и Гибси или Бигси се предава пръв, заявява, че музиката не струва, и цялата компании застива като с магическа пръчка.
Декстър поема към изхода, представяйки си пътя до дома, заплашителната върволица нелегални таксита пред клуба, ирационалния страх да не го убият, празния апартамент в Белсайз Парк, безсънните часове под душа и пред грамофона, докато бумтенето в главата му престане и успее да заспи и да посрещне деня, и за пореден път го залива вълна от паника. Трябва му компания. Оглежда се за телефонен автомат. Би могъл да провери дали Калъм е буден, но сега не му е до мъжки разговори. Може да се обади на Наоми, но тя ще е с приятеля си, или на Йоланда, но тя е на снимки в Барселона, или на Страшната Ингрид, но тя му каза, че изпречи ли се още веднъж пред погледа й, ще му изтръгне сърцето с голи ръце. Или на Ема, да, Ема, не, не Ема, не и в това състояние, тя не разбира, не одобрява. Но все пак най-много иска да види Ема. Защо не е с него тази вечер? Иска да й зададе толкова въпроси — защо не са заедно? Заедно щяха да са страхотен екип, страхотна двойка. Декс и Ем, Ем и Декс, всички го казват. Изненадва го внезапният прилив на обич към Ема и решава да вземе такси до Ърлс Корт и да й каже колко е неотразима, колко много и истински я обича, колко е секси и защо да не опитат, просто да видят какво ще стане и дори да не проработи, дори само да поседят и да поговорят, поне ще е по-добре, отколкото да прекара самотно нощта. Не бива да остава сам. На всяка цена…
Държи слушалката, когато, слава Богу. Бигси или Гибси предлага всички да му гостуват, живеел наблизо, и те излизат от клуба — внушителна тълпа, която се отправя към Колдхарбър Лейн.
Апартаментът е просторно жилище над стара кръчма. Кухнята и дневната, спалнята и банята са без стени; единственият реверанс към уединението е полупрозрачната завеса за баня, която обгражда и тоалетната. Докато Бигси тършува из плочите си, всички се строполяват на купчина върху огромното легло, покрито с комични акрилни тигрови кожи и черни синтетични чаршафи. Над леглото има огледало и те се взират и него с натежали клепачи, възхищават се как са поронили глави в скутовете си, как ръцете им търсят ръцете на ближния, слушат музика, млади и дръзки, привлекателни, преуспели и в разцвета на силите си, и със замаяни глави си мислят колко великолепно изглеждат и какви добри приятели ще бъдат отсега нататък. Ще си организират пикници и дълги лениви недели по кръчмите и Декстър отново се радва на живота.