Отчасти за да смени темата, тя постави ръце върху раменете му, за да не изгуби равновесие, надигна се на пръсти и го целуна. Устните му бяха влажни, но топли. „Боровинки и ванилия“, промърмори тя, без да отлепя устни от неговите, макар всъщност да усещаше вкус на пармезан и спирт.
Няма значение. Той се засмя и тя отстъпи назад, улови лицето му в длани и срещна очите му. Стори й се, че Йън ще се разплаче от благодарност, и се почувства доволна, че го е целунала.
— Ема Морли, искам само да кажа… — Той я изгледа тържествено. — Мисля, че си абсолютно ненадмината.
— Ах, какъв ласкател! — каза тя. — Да се прибираме в апартамента ти. Скоро ще завали.
„Познай кой е? Единайсет и половина е вече. Къде си, малка мръснице? Е, добре. Обади ми се. Когато и да е. Тук съм, никъде няма да ходя. Чао. Чао.“
Само луминесцентните улични лампи и фаровете на преминаващите автобуси осветяваха сутеренния едностаен апартамент на Йън на Кали Роуд. По няколко пъти в минута цялата стая започваше да вибрира, разтърсена от една или повече мотриси по Северната линия, Пикадили или Виктория или от автобуси 30, 10, 46, 214 и 390. От гледна точка на обществения транспорт апартаментът бе вероятно най-стратегически разположеният в цял Лондон, но само от тази гледна точка. Грохотът отекваше в гърба на Ема, легнала върху сгъваемото легло със свлечен до средата на бедрата чорапогащник.
— Кой беше този?
Йън се заслуша в громоленето.
— Пикадили.
— Как го търпиш, Йън?
— Свиква се. А имам и… — посочи двете дебели сиви восъчни ларви на перваза на прозореца — еластични восъчни тапи за уши.
— О, чудесно!
— Само дето онзи ден забравих да си ги сваля. Помислих, че имам тумор в мозъка… Но се разминах с по-малката злина.
Ема се засмя, но простена при звука на поредния въздушен мехур, уталожил пристъпа на гадене. Той я улови за ръката.
— Олекна ли ти?
— Добре ми е, стига да не затварям очи.
Тя се обърна към него и смъкна завивките надолу да открие лицето му. С лека погнуса забеляза, че юрганът не е пъхнат в калъф и е с цвят на гъбена супа. Стаята миришеше на магазин за дрехи втора ръка — типично за мъж, който живее сам.
— Мисля, че е заради второто бренди. — Той се усмихна, но белият лъч от преминаващия автобус прекоси стаята и тя забеляза, че изглежда притеснен. — Сърдиш ли ми се?
— Не, разбира се. Просто… целуваш момиче, а на него му се повръща…
— Казах ти, от алкохола е. Чувствам се прекрасно. Наистина. Просто исках да си поема дъх. Ела чук… — Понечила го целуне, но най-хубавият й сутиен се бе изкривил и телчетата се забиха под мишницата й. — Ох! Ох!
Намести го и отпусна глава между коленете си. Той й заразтърква гърба като медицинска сестра и тя се почувства виновна, задето е провалила всичко.
— Май е най-добре да си тръгвам.
Заслушаха се в свистенето на гумите по влажната улица. Белите лъчи неспирно сновяха из стаята.
— Този?
— Номер 30.
Тя си вдигна чорапогащника, изправи се несигурно и си намести полата.
— Прекарах чудесно!
— Аз също…
— Просто прекалих с алкохола.
— Аз също.
— Ще се прибера да изтрезнея…
— Разбирам. Все пак. Жалко.
Тя си погледна часовника. 11,52 преди полунощ. Под краката и изгромоли мотриса, припомняйки й, че стои в идеалния център на забележителен транспортен възел. Пет минути пеш до Кингс Крос, линията към Пикадили — и си е вкъщи до 12,30. Прозорецът бе осеян с дъждовни капки, но не много.
Представи си обаче разходката в другия край, тишината на празния апартамент, боричкането с връзката ключове, мокрите дрехи, полепнали по гърба й. Представи си как лежи сама в леглото, таванът се върти, „Таити“ се люлее под нея, гади й се, разкайва се. Толкова ли ще е зле да остане тук, да се порадва на малко топлина, нежност, близост? Или предпочита да е като онези момичета в празнични нощни рокли, които понякога вижда в метрото — пияни, бледи, умислени? Дъждовна пелена обсипа прозореца — по-силно този път.
— Искаш ли да те изпратя до станцията? — попита Йън и си навлече тениската. — Или…
— Какво?
— Защо не останеш да пренощуваш тук? Просто… ще се погушкаме.
— Гушкане.
— Гушкане. Прегръдки. Или пък ще лежим смутено един до друг.
Тя се усмихна и той се усмихна обнадеждено в отговор.
— Разтвор за контактни лещи — каза тя. — Нямам.