— Малко сме се понаежили, сър — отговаря Соня, — но мисля, че ще се оправим.
Ема изсумтява и господин Годалминг се обръща към нея.
— Всичко наред ли е, Ема?
— Със Соня тъкмо си повдигахме духа за спектакъла. Искаш ли да отидеш в съблекалнята да се подготвяш, Соня? — С облекчена усмивка момичето се смъква от бюрото и поема към вратата. — Кажи на Мартин, че ще се забавя малко.
Ема и господин Годалминг остават сами.
— Е! — усмихва се той.
— Е…
В пристъп на сърдечност господин Годалминг понечва да седне разкрачен върху стола, по средата на движението очевидно се разколебава, но накрая решава, че няма връщане назад.
— Трудно дете е Соня.
— О, само поза.
— Чух, че някой се сбил.
— Дребна работа. Сценична треска.
Яхнал стола, той несъмнено се чувства много неудобно.
— Чух, че протежето ти налагало бъдещия ни отговорник на випуска.
— Младежка избухливост. А и Мартин не е съвсем невинен.
— Дочух, че го зашлевила.
— Явно си добре информиран.
— Е, нали съм директор.
Господин Годалминг се усмихва през руното и Ема се пита дали ако се вгледа достатъчно дълго, ще забележи как косъмчетата порастват. Какво ли се случва под цялата тази растителност? Да не би там да се крие всъщност красиво лице? Той кима към вратата.
— Видях Мартин в коридора. Много е… разчувстван.
— Е, от шест седмици съпреживява ролята си. Вживява се е по-точната дума. Много професионално подхожда. Би се разболял от рахит, ако му беше по силите.
— Добър ли е?
— Божичко, не! Ужасен е. Мястото му е в сиропиталището. Запее ли „Къде е любовта?“, те съветвам да си запушиш ушите с навити на топчета хартийки от програмата. — Господин Годалминг се разсмива. — Соня обаче е ненадмината. — Директорът не изглежда убеден. — Ще видиш.
Той се размърдва неловко на стола.
— Какво да очаквам тази вечер, Ема?
— Нямам представа. Всичко е възможно.
— Аз лично бих предпочел „Нежно милосърдие“. Припомни ми? Защо не представихме „Нежно милосърдие“?
— Е, това е мюзикъл за проститутки и…
Господин Годалминг се разсмива отново. Често се смее с Ема и останалите също са го забелязали. В учителската стая се носят слухове, мрачни мълви за фаворизиране, и той несъмнено я изпива с поглед тази вечер. Минава минута и тя се озърта към вратата, където Мартин Досън наднича просълзен през стъклото.
— Най-добре да си поговоря с Едит Пиаф ей там, преди да излезе от релси.
— Разбира се, разбира се. — Господин Годалминг изглежда доволен да слезе от стола. — Успех с представлението! Със съпругата ми цяла седмица го очакваме с нетърпение.
— Не ми се вярва.
— Вярно е. Трябва да те запозная после с Фиона. Защо да не се почерпим четиримата с… годеника ти?
— Божичко, не! Само приятел. Йън…
— На партито след шоуто…
— Вода и разтворим сок?
— Готвачът напазарува от „Кеш&Кери“.
— Дочух слухове за миникексчета…
— Учителската кариера… хммм?
— Не била бляскава, казват…
— Много си красива, Ема, между другото.
Ема разперва ръце. Гримирала се е — малко червило в тон с роклята на цветя, тъмнорозова и навярно възтясна. Поглежда към роклята, сякаш е приятно изненадана, но по-скоро е стъписана от забележката.
— Как не! — отвръща, но той забелязва колебанието й.
След малко той се извръща към вратата.
— Да изпратя ли Мартин?
— Да, моля.
Тръгва към вратата, после спира и се обръща.
— Съжалявам, да не би да наруших някакъв личен етикет? Не мога ли да кажа на член от екипа си, че изглежда добре?
— Може, разбира се — отговаря тя, но и двамата знаят, че не е използвал думата „добре“. Казал е „красива“.
— Извинете, но търся най-противния мъж в телевизията? — подвиква Тоби Мъри от прага с характерния си пискливо-хленчещ гласец. Носи кариран костюм и е със сценичния грим; лъскавата му коса е пригладена на шеговит перчем и на Декстър му се приисква да го замери с бутилка.
— Скоро ще разбереш, смятам, че търсиш себе си, а не мен — отвръща Декстър, внезапно забравил какво е лаконичен изказ.
— Добър ответен удар, супермомче — казва вторият водещ. — Значи си видял рубриките?