— Не.
— Защото мога да ти го ксерокопирам…
— Просто някакъв неграмотен драскач, Тоби.
— Значи не си чел „Мирър“. Или „Експрес“, „Таймс“…
Декстър се преструва, че преглежда сценария.
— Никой не е издигнал паметник на критик.
— Вярно. Но и никой не е увековечил и телевизионен водещ.
— Майната ти, Тоби!
— Ах, le mot juste! Най-сетне намери думата!
— Защо си тук всъщност?
— Да ти пожелая успех!
Той приближава, обляга ръце върху раменете на Декстър и ги стиска. Закръглен и сприхав, в шоуто Тоби играе ролята на безочлив шут с остър език и Декстър го презира, презира това подгряващо парвеню и му завижда. На репетициите той се въртеше около Декстър, пускаше долнопробни шегички и го иронизираше, карайки го да се чувства като глуповато, плиткоумно хлапе с муден ум. Отблъсква ръцете на Тоби. Казват, че антагонизмът е сърцевината на голямата телевизия, но Декстър се чувства като параноик с мания за преследване. Приисква му се още една водка — да приповдигне духа му — но не може, не и пред бухалското лице на Тоби, хилещо му се в огледалото.
— Трябва да си събера мислите, ако не възразяваш.
— Разбирам. Съсредоточавай се на воля.
— Ще се видим по-късно?
— Да, красавецо. Успех! — Той затваря вратата и я отваря отново. — Не, наистина. Пожелавам ти успех!
Декстър се уверява, че е сам, налива си водка и се поглежда в огледалото. Яркочервена тениска под черно официално сако над избелели дънки над островърхи черни обувки, с късо подстригана коса — на пръв поглед олицетворение на млад лондончанин, но внезапно го обзема чувството, че е стар, изтощен и непреодолимо тъжен. Притиска с по два пръста очите си и се опитва да обори напиращата меланхолия, но рационалното мислене му убягва. Все едно някой е отлепил главата му от раменете и я е разтърсил. Думите се превръщат в каша и той не вижда начин да се съвземе. „Не се разпадай — казва си, не сега. Дръж се“.
Но на живо един час е невъзможно дълго телевизионно време и той решава, че му трябва помощ. На масичката в гримьорната има малка бутилка вода, Декстър я излива в мивката, надзърта към вратата, изважда пак шишето с водка от чекмеджето, сипва десет, не петнайсет сантиметра от прозрачната течност и затваря капачката. Поднася бутилката към светлината. Никой не би открил разликата и той, разбира се, няма да я пресуши цялата, но тя е там, в ръката му, за да му помогне да издържи. Измамата го въодушевява и го окуражава. Отново е готов да покаже на зрителите — и на Ема, и на баща си — на какво е способен. Той не е просто някакъв говорител, той е водещ.
Вратата се отваря.
— ПРИВЕЕЕТ! — казва Суки Медоус, която ще води предаването с него.
Суки е национална любимка, жена, за която енергичността е начин на живот, граничещ с пълен хаос. Тя навярно би подхванала и съболезнователно писмо с „Привеет!“ и Декстър щеше да намира тази безпощадна жизнерадост за изтощителна, ако Суки не бе толкова привлекателна, популярна и влюбена в него.
— КАК СИ, СКЪПИ? РАЖДАШ БАГЕРИ, ПРЕДПОЛАГАМ!
В това се състои другият голям талант на Суки като телевизионен водещ — да разговаря винаги, сякаш се обръща към огромна тълпа, събрала се в празничен ден край морския бряг.
— Малко съм нервен, признавам.
— ОООО! ЕЛА, ЕЛА ТУК!
Тя увива ръка около главата му и я стиска като футболна топка. Суки Медоус е симпатична, от типа жени, които наричат миньончета, и ври и кипи като вентилатор, изпуснат във вана. Напоследък помежду им прехвърчат искри, ако приплескването на главата му до гърдите й може да се определи като флирт. Двете звезди се сближиха трудно и от професионална, ако ли не от емоционална гледна точка, това изглежда логично. Тя притиска още по-силно главата му.
— ЩЕ НАДМИНЕШ СЕБЕ СИ! — После го дръпва ненадейно за ушите и извръща лицето му към своето. — ЧУЙ МЕ! ВЕЛИКОЛЕПЕН СИ! ЗНАЕШ ГО. ДВАМАТА ЩЕ СМЕ СТРАХОТЕН ЕКИП. ТИ И АЗ. МАМА Е ТУК ТАЗИ ВЕЧЕР И ИСКА ДА ВИ ЗАПОЗНАЯ СЛЕД ШОУТО. МЕЖДУ НАС ДА СИ ОСТАНЕ — СМЯТАМ, ЧЕ СИ ПАДА ПО ТЕБ. АЗ СИ ПАДАМ ПО ТЕБ, ЗНАЧИ И ТЯ ТРЯБВА ДА СИ ПАДА ПО ТЕБ. ИСКА ДА Й ДАДЕШ АВТОГРАФ. НО ТРЯБВА ДА МИ ОБЕЩАЕШ ДА НЕ СИ УГОВАРЯТЕ СРЕЩА!
— Ще се постарая, Суки.
— ИМАШ ЛИ РОДНИНИ В ЗАЛАТА?
— Не…
— ПРИЯТЕЛИ?
— Не…
— ХАРЕСВА ЛИ ТИ КАК СЪМ ОБЛЕЧЕНА?
Носи асиметрична блузка и миниатюрна поличка и стиска задължителната бутилка с вода.
— ВИЖДАШ ЛИ МИ ЗЪРНАТА?
Флиртува ли?