— Само ако се вгледам — отвръща механично той и се усмихва бегло.
Суки надушва нещо. Разтваря ръцете му встрани и интимно измучава:
— КАКВО ТИ Е, СКЪПИ?
Той свива рамене.
— Тоби намина. Вдигна ми кръвното…
Преди да успее да довърши, тя го изправя на крака, прегръща го през кръста, а ръцете й мачкат съчувствено ластика на боксерките му.
— НЕ МУ ОБРЪЩАЙ ВНИМАНИЕ! РЕВНУВА. ЗАЩОТО СИ ПО-ДОБЪР ОТ НЕГО! — Вдига очи към лицето му и брадичката й се забива в гърдите му. — ТИ СИ ПРИРОДЕН ТАЛАНТ, ЗНАЕШ ГО.
Студийният мениджър застава на прага.
— Готови ли сте, приятелчета?
— СТРАХОТНИ СМЕ ЗАЕДНО, НАЛИ? ТИ И АЗ. СУКИ И ДЕКС. ДЕКС И СУКИ. ЩЕ ГИ УБИЕМ! — Тя го целува внезапно, много силно, сякаш подпечатва документ.
— СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ, ЗЛАТНО МОМЧЕ! — изкрещява в ухото му, взима си бутилката с вода и изтичва към студиото.
Декстър се поглежда за последно в огледалото. Златно момче. Въздъхва и притиска и десетте си пръста към черепа, опитвайки се да не мисли за майка си. „Дръж се, не се прецаквай. Бъди добър. Направи нещо добро“. Усмихва се с усмивката, която използва специално за телевизията, взима бутилката с „подсилена“ вода и тръгва към студиото.
Суки го чака пред огромния декор, улавя го за ръката и я стисва. Хората от екипа се щурат наоколо, потупват го мимоходом по рамото или го удрят приятелски с юмрук по ръката, а високо над главите им комични танцьорки по бикини и с каубойски ботуши протягат прасци през комичните си клетки. Тоби Мъри подгрява публиката, която, да не повярваш, се залива от смях, и Тоби ненадейно ги представя: „Аплодисменти за домакините ни тази вечер, Суки Медоус и Декстър Мейхю!“.
Той не иска да излиза. От тонколоните бумти музика: „Танцът започва“ на „Продиджи“, и той иска да остане зад завесите, но Суки го тегли за ръката и тутакси изскача пред ярките прожектори и надава гръмогласен вик:
— КАААААК СТЕЕЕ?
Декстър я следва по петите — уравновесената, изтънчена част от дуото. Както винаги, декорите включват множество скелета и те се изкачват по рампата, докато публиката остава под краката им. Суки не млъква през цялото време:
— ВЕЛИКОЛЕПНИ СТЕ! ГОТОВИ ЛИ СТЕ ЗА СТРАХОТНО ЗАБАВЛЕНИЕ? ХАЙДЕ! ДА ВИ ЧУЯ!
Декстър застава онемял на платформата до нея и стиснал безмълвния микрофон в ръката си, осъзнава, че е пиян. Големият му пробив на живо в национален ефир, а той е пропит с водка, зашеметен от водка. Платформата му се струва невъзможно висока, много по-висока, отколкото по време на репетициите. Приисква му се да легне, но направи ли го, два милиона зрители може да забележат, затова си придава решителен вид и измучава:
— Привееет на всичкииии добре лиии сее чувствате?
Един-единствен, кристално ясен мъжки глас долита до платформата:
— Хвалипръцко!
Декстър търси с поглед саботьора — кльощав ухилен подлец с напомадена коса. В залата обаче еква смях, гръмогласен смях. Дори операторите се смеят.
— Агентът ми, дами и господа — отвръща Декстър и го възнаграждават с дискретно веселие, но това е всичко. Явно са чели вестниците. Най-противният мъж в телевизията. „Божичко, вярно е — мисли се Декстър. — Наистина ме мразят“.
— Една минута! — изкрещява студийният мениджъри Декстър внезапно остава с усещането, че е на ешафод. Търси дружелюбно лице сред множеството, но не открива, и пак му се приисква Ема да е тук. Би могъл да блесне пред нея, да покаже най-доброто от себе си, ако Ема или майка му бяха тук, но те не са; залата е пълна със злобни, присмехулни лица на хора много по-млади от него. Трябва някак си да си приповдигне духа, да напипа настроението и желязната пиянска логика му подшушва, че алкохолът ще му помогне, защото… защо не? По-лошо от това няма накъде. Танцьорките застиват в клетките си, камерите се плъзват на позиция и той отвинтва капачката на контрабандната си бутилка, надига я, преглъща и трепва. Вода. Бутилката с вода съдържа вода. Някой е заменил водката с…
Суки е взела неговата бутилка.
Трийсет секунди и са в ефир. Сбъркала е бутилките. Държи я в ръка като малък стилен аксесоар.
Двайсет секунди. Тя отвинтва капачката.
— Как си? — крещи той.
— СТРАХОТНО Е, НАЛИ?
Тя пружинира на пръсти като професионален боксьор.
— Взел съм твоята бутилка.
— Е, И? ИЗТРИЙ ГЪРЛОТО!
Десет секунди и публиката започва да надава въодушевени възгласи, танцьорките се хващат за пръчките на клетките и започват да се въртят, а Суки надига бутилката.