— Добре.
— Защото втори път няма да изляза с пияница на сцената.
— Знам. Няма. Ще ти се реванширам.
Тя се обляга на него и опира брадичка върху рамото му.
— Другата седмица?
— Другата седмица?
— Ще ме заведеш на вечеря. Непременно в скъп ресторант. Във вторник.
Челото й докосва неговото, ръката й е върху бедрото му. Във вторник се бяха уговорили да вечерят с Ема, но знае, че винаги може да го отложи, тя няма да се обиди.
— Добре. Следващият вторник.
— Очаквам го с нетърпение — ощипва го Суки по бедрото. — Е? Ще се поразвеселиш ли сега?
— Ще пробвам.
Суки Медоус го целува по бузата, после доближава устни плътно, много плътно до ухото му:
— А сега ела и кажи „здрасти“ на маааа—ама!
Девета глава
Цигари и алкохол
Събота, 15 юли 1995
Уолтъмстоу и Сохо
„Портрет в пурпурно
Роман
от Ема Н. Уайлд
Първа глава
Криминален инспектор Пени Еди-коя си е виждала много местопрестъпления, но никога като… като това.
— Местихте ли тялото? — отсече тя.“
Думите сияеха отровнозелени върху екрана — плодовете на цяла сутрин работа. Седнала пред миниатюрното бюро в миниатюрната тъмна стаичка в миниатюрния нов апартамент, тя прочете написаното, после го препрочете, а зад гърба й вентилационната тръба загъргори присмехулно.
През почивните дни или вечер, ако събереше сили, Ема пишеше. Беше подхванала два романа (единият се развиваше в Гулаг, другият — в постапокалиптичното бъдеще), детска илюстрована книжка (със собствени илюстрации) за жираф с къса шия, язвителна, гневна телевизионна драма за объркания емоционален живот на прехвърлилите двайсетте, авангардна новела за тийнейджъри и зли учители роботи, радиопиеса в стил „поток на съзнанието“ за суфражетка пред прага на смъртта, комичен монолог и сонет. Всички бяха недовършени, дори четиринайсетте стиха на сонета.
Думите върху екрана слагаха началото на нов проект — опит за поредица комерсиални, дискретно феминистки криминални романи. На единайсет беше изчела Агата Кристи от кора до кора, по-късно й попаднаха Реймънд Чандлър и Джеймс М. Кейн. Защо да не опита нещо по средата? За пореден път обаче откриваше, че четенето и писането не са едно и също — не можеш просто да напоиш гъбата и след това да я изстискаш. Не успяваше да измисли дори имена детектива си, камо ли смислен и оригинален сюжет. Дори псевдонимът й звучеше ужасно. Ема Н. Уайлд? Почуди се дали ще се окаже от онези хора, които цял живот опитват нещо? Опита се да сформира музикална група, да пише пиеси и детски книги, опита да е актриса и да постъпи в издателство. Криминалната проза навярно щеше да е поредният проект, добавен към цирковото изкуство, будизма и испанския. Преброи думите. Трийсет и пет, включително заглавието и отвратителния псевдоним. Простена, спусна хидравличния лост на стола и потъна към килима.
Някой похлопа по талашитената врата.
— Как е положението в стаичката на Ан Франк?
Отново същата реплика. За Йън шегите не бяха за еднократна употреба — използваш ги неумолимо, докато се разпаднат в ръцете ти като евтин чадър. Когато започнаха да излизат, приблизително деветдесет процента от всичко изречено от Йън, попадаше в категорията „хумористично“ — каламбур, смешна интонация, анекдот. Надяваше се с времето да ги сведе докъм четирийсет на сто — поносим дял — но почти две години по-късно процентът не падаше под седемдесет и пет и съжителството им продължаваше под шапката на комичното. Кой е способен да се весели две години? Отърва се от черните му чаршафи и бирените подложки, тайно бракува бельото му, сведе до минимум „летните печива“, но явно достигаше границите, до които е възможно да преобразиш един мъж.
— Чаша хубав чай за дамата? — попита той с кокни акцент.
— Не, благодаря, скъпи.
— Препечена филийка с яйце? — с шотландски акцент. — Яйчице и филийка за сладуранката?
„Сладуранка“ беше ново изобретение. Подтикна го да се обоснове и той й обясни, че е много, ужасно, ужасно сладка. Предложи й да отвърне на жеста с обръщението „сладурко“; сладуранка и сладурко, сладурко и сладуранка, но тя отказа.
— … тъничка филийка? Да си подплатиш стомаха за довечера?
Довечера. Това било значи. Йън често пускаше в ход диалектите си, когато в ума му се завърти нещо, което не може да изрече с нормален глас.
— Голяма вечер! Ще покорявате града с Телевизионера!