Сега идва ред на Канди. Ах! Канди! Ще ти хареса, тя е по-сладка от името си. Играе Устатата прислужница, Плантатора и сър Уилям Уибърфорс, много е красива и одухотворена и макар да не одобрявам тази дума — истинска кучка. Непрекъснато ме пита на колко съм ВСЪЩНОСТ и ми повтаря колко изморена изглеждам и как, ако си сложа контактни лещи, ще съм доста симпатична, което, естествено, МЕ ОКУРАЖАВА. Непрестанно натяква, че участва в постановката само заради членството в актьорския профсъюз и очаква да я забележи холивудски продуцент, скитосващ случайно из Дъдли през някой дъждовен следобед в търсене на дарования от образователната сцена. Актьорството е гадост, нали? Когато сформирахме трупата, си я представяхме като прогресивен театрален колектив без всичките там егоистични амбиции да се докопаме до телевизията и славата и прочее глупости: заричахме се просто да поставяме добри, оригинални, въздействащи и политически ангажирани пиеси. Сигурно ти звучи високопарно, но така беше. Недостатъкът на егалитарните демократични колективи обаче е, че се налага да търпиш откачалки като Сид и Канди. Не бих възразявала, ако умееше да играе, но южняшкият й акцент е умопомрачителен, сякаш я е поразил инсулт или нещо такова, и на всичкото отгоре загрява с йога по бельо. О, наостри уши, нали? За пръв път виждам някои в поза «Поклон пред слънцето» по жартиери и сутиен. Не е правилно, нали? Клетият Сид едвам преглъща питките с говеждо и кетчуп и не смогва да си улучи устата. Когато най-сетне се облече и излезе на сцената, някое дете обикновено започва да подсвирква, а в минибуса на връщане тя винаги се преструва на обидена феминистка. «Писнало ми е да съдят за мен по външния вид, обречена съм да ме преценяват по изящното лице и стегнатото младо тяло», каканиже, намествайки си колана, сякаш е голям ПОЛИТИЧЕСКИ проблем и трябва да изнасяме улични програми за участта на жените, обречени да притежават огромни цици. Бръщолевя ли много? Влюби ли се вече в нея? Може да ви запозная, когато се върнеш. Виждам те като на длан как облизваш устни и я разпитваш за «кариерата» й. Не, май все пак няма да ви запозная…“
Ема Морли обърна листа надолу, когато Гари Наткин влезе — кльощав и трескав — и настана време за подгряващата реч на директора и съучредител на театър „Следжхамър Коопърейтив“. Общата гримьорна не беше никаква гримьорна, а момичешка съблекалня в местната гимназия, която дори през почивните дни пазеше познатия дъх на училище — хормони, розов течен сапун, мухлясали хавлии.
Гари Наткин прочисти гърло на прага; блед и с резки от бръснач, със закопчана догоре черна риза, мъж, чиито кумир за мъжествен стил е Джордж Оруел.
— Залата се пука по шевовете, хора! Почти половината е запълнена. Никак не е зле с оглед на… — Не уточни с оглед на какво, навярно разсеян от Канди в поза „свещ“ и в боди на точици. — Да им покажем какво е шоу, приятели! Да ги унищожим!
— С радост ще ги унищожа — изръмжа Сид, който, впил очи в Канди, обираше последните трохи от питката си. — С бухалка за крикет с пирони! Копелета!
— Мисли позитивно, Сид, моля те — настоя Канди в момента на дългото контролирано издишване.
— Помнете — продължи Гари, — излъчвайте свежест и жизнерадост, действайте екипно, произнасяйте репликите като за пръв път и най-главното — не позволявайте на публиката да ви сплаши, не се поддавайте на подстрекателства. Отмъщението е забранено! Не се дразнете! Ме им доставяйте това удоволствие! Петнайсет минути, моля!
При тези думи той захлопна вратата на съблекалнята като тъмничен надзирател.
Сид подхвана еженощната си разгрявка, изчерпваща се с тихото заклинание: „мразя-тази-работа-мразя-тази-работа“. Зад него седеше Кваме — гол до кръста и жалък в изпокъсаните си панталони, пъхнал длани под мишниците, отпуснал глава назад, потънал в съзерцание или възпиращ сълзите. Вляво от Ема Канди пееше песни от „Клетниците“ с немощното си безизразно сопрано, впила очи в плоските палци на краката си, добити в резултат на осемнайсет години балет. Ема се обърна към отражението си в пропуканото огледало, попривдигна издутите ръкави на колониалната си рокля, свали си очилата и въздъхна а ла Джейн Остин.