Започна да рови шумно из шкафа. Накрая извади някакъв кафеникав сос.
— Не се безпокой за мен.
Ема въздъхна раздразнено.
— Ако не ти е приятно да ходя, просто го кажи.
— Ем, не сме сиамски близнаци. Върви, щом искаш. Забавлявай се. — Шишето със соса изсъска болестотворно. — Само не скачай в леглото му.
— Е, това е малко вероятно, нали?
— Да, все това повтаряш.
— Той излиза със Суки Медоус.
— Но ако не беше с нея?
— Ако не беше, нямаше да има никакво значение, защото те обичам.
Това обаче не беше достатъчно. Йън не каза нищо И Ема въздъхна, прекоси кухнята, затъвайки на всяка крачка в линолеума, и го прегърна през кръста. Усети го как се отпуска, опря лице в гърба му, вдиша познатия топъл аромат на тялото му, целуна го по тениската и измърмори:
— Не изглупявай.
Постояха малко така, докато стана ясно, че Йън предвкусва с нетърпение закуската.
— Добре. Ще трябва да се залавям с есетата — каза тя и се отдръпна.
Двайсет и осем зашеметяващи изложения за гледната точка в „Да убиеш присмехулник“.
— Ем? — обади се той, когато тя стигна вратата. — Какво ще правиш после? След около хиляда и седемстотин часа?
— Ще съм на смъртно ложе. Защо?
Той се настани пред кухненския плот с чинията в скута.
— Рекох си, че можем да си полегнем… така де… за малко следобедни наслади.
„Привързана съм към него — помисли си тя, — но не съм влюбена и не го обичам. Опитах се, постарах се с всички сили да го заобичам, но не мога. Живея с мъж, когото не обичам, и не знам какво да правя“.
— Може би — отвърна тя от прага. — Може би.
Издаде устни като за целувка, усмихна се и затвори вратата.
Вече нямаше сутрини. Само след сутрини.
С туптящо сърце, плувнал в пот, Декстър се събуди малко след пладне от мъжки крясък. Стори му се, че долита от улицата, но се оказа водещият на „Столичани“. Пак бе заспал пред телевизора и сега го подканваха да потърси героя в себе си.
Съботите след „Късно нощем“ винаги протичаха така — в задушната стая с плътно затворени щори, през които не прониква нито лъч светлина. Ако беше жива, майка му щеше да му извика да се събужда, да оползотвори деня си, но той седеше върху черното канапе, надянал вчерашните боксерки, пушеше, играеше „Ultimate Doom“ на плейстейшъна и се стараеше да не си мърда главата.
В ранния следобед усети как го обзема меланхолията на почивните дни и реши да поупражнява диджейските си умения. Макар и аматьор, Декстър разполагаше с цяла стена дискове и редки плочи, подредени по чамови рафтове, изработени по поръчка, две двойни гнезда за дискове и микрофон — всичките приспаднати от данъците му. Прекарваше часове наред в музикалните магазини в Сохо, надянал огромни слушалки като разполовени кокосови орехи. Все още по боксерки, нехайно редуваше дисковете в чисто новата си уредба, подготвяйки следващото домашно парти с приятели. Нещо обаче не се получаваше и той скоро се отказа.
— Дисковете не са плочи — обяви и едва след малко осъзна, че го е казал на съвсем празната стая.
Меланхолията пак пропълзя, той въздъхна и тръгна към кухнята бавно като пациент след операция. Огромният хладилник беше пълен до пръсване със забележителна нова марка изискан сайдер. Освен като водещ на шоуто („Катастрофална телевизия“, така го наричаха, явно похвално) напоследък започна да се изявява в реклами. Бил хамелеон, казваха — явно също похвала — образец на новата порода британски мъже: столичанин, богат, мъжкар с неприкрит сексуален апетит, страстен почитател на скъпите коли, огромните титанови часовници и лъскавите стоманени джунджурии. Досега бе участвал в рекламата на въпросния първокласен сайдер, пригодена да привлече вниманието на младежите, облечени от главата до петите в „Тед Бейкър“, и на нова марка мъжки самобръсначки — невероятен високотехнологичен предмет с множество ножчета и овлажняваща лента, която оставяше слузеста следа като размазан сопол.
Опипа почвата дори в света на модните подиуми — отколешна мечта, която не смееше да оповести, и която омаловажаваше като „дребно забавление“. Този месец участва във фотосесия за мъжко списание на тема „гангстерски шик“ и в протежение на девет страници дъвка пури или лежа надупчен от куршуми в няколко маркови двуредни костюма. Броеве от списанието бяха небрежно разпръснати из целия апартамент, за да привличат вниманието на гостите. Имаше дори в тоалетната и понякога той се взираше в снимката си — мъртъв, но красиво облечен, проснат върху капака на „Ягуар“.