Аферата разреши проблема. По време на рутинна среща тя избухна в сълзи в кабинета на Фил, а той заобиколи бюрото, прегърна я и притисна устни към косата й, сякаш казваше: „Най-после“. След работа я заведе в кръчма, където бе чувал, че може да се пийне и хапне добре. Поръчаха си стейк и салата с козе сирене и когато коленете им се допряха под голямата дървена маса, тя си изля душата. След втората бутилка вино останалото беше въпрос на формалност; прегръдката, превърнала се в целувка в таксито към вкъщи, кафявият служебен плик в пощенската й кутия (за снощи — непрекъснато мисля за теб, чувствам се така от цяла вечност, трябва да поговорим, кога ще поговорим?).
Ема черпеше всичките си познания за изневярата от телевизионните сериали от 70-те. Свързваше я с „Чинцано“, с партита и с изискани сирена и вина, смяташе я за специалитет на хората на средна възраст, предимно от средната класа; голф, яхти, изневери. Сега, действително въвлечена в афера — с целия й арсенал от тайни погледи, улавяне за ръка под масата, ласки в килера за канцеларски материали — тя с изненада установи колко познато й изглежда всичко и колко могъщо чувство е похотта, когато е съчетана с угризения и себеомраза.
Една вечер, след секс сред декорите за коледната й постановка на „Мерзост“, той тържествено й подаде кутийка в подаръчна опаковка.
— Мобилен телефон!
— В случай че ми се прииска да ти чуя гласа.
Седнала върху Омерзената светкавица, тя се взря в кутийката и въздъхна.
— Е, все някога трябваше да се случи.
— Какво има? Не ти ли харесва?
— Не, страхотно е — усмихна се тя при спомена. — Просто изгубих един облог, това е.
Понякога, когато се разхождаха и разговаряха през някоя ведра есенна вечер из най-безлюдните кътчета в парка или допрели бедра, се кикотеха на училищния коледен концерт, подпийнали от евтиното вино — понякога тя си мислеше, че е влюбена във Филип Годалминг. Той беше добър, принципен, пламенен учител, макар и малко помпозен. Имаше хубави очи, беше забавен. За пръв път в живота си тя беше обект на почти маниакално сексуално влечение. На четирийсет и четири той, разбира се, беше поостарял и тялото му напомняше меко тесто, но пък беше съвестен и страстен любовник, понякога твърде страстен за вкуса й. Гледаше я в очите, говореше. Беше й трудно да повярва, че мъжът, който призовава към благотворителност в съвещателната зала, използва такъв език. Понякога й се приискваше да се отдръпне и да му каже: „Господин Годалминг, не ругайте!“.
Но вече са минали девет месеца, вълнението е отшумяло и й е все по-трудно да разбере защо е тук, защо се щура из училищните коридори в красивите летни вечери. Трябва да е с приятели или с любовник, с когото се гордее и когото не се налага да крие от другите. Намръщена от угризения и неудобство, тя чака пред момчешките тоалетни, докато Фил се мие със служебен сапун. Отговорничка на Отдела по английски и драма и негова държанка. О, мили Боже!
— Готово! — пристъпва той до нея.
Улавя я с все още влажна ръка и я пуска дискретно, когато излизат на открито. Заключва главния вход, включва алармата и те тръгват към колата му във вечерната светлина, спазвайки професионална дистанция. От време на време коженият му куфар я удря по глезена.
— Бих те закарал до метрото, но…
— … най-добре да не рискуваме.
Продължават напред.
— Още четири дни — жизнерадостно заключава той, за да запълни тишината.
— Къде щяхте да ходите? — пита тя, въпреки че знае.
— Корсика. Ще се разхождаме, Фиона обожава разходките. Разходки, разходки, разходки до премаляване. Като Ганди е. После, надвечер, сваляме маратонките и…
— Фил, моля те…
— Съжалявам, съжалявам. — За да смени темата, пита: — А ти?
— Може би ще погостувам у дома в Йоркшир. Ще остана там, ще поработя.
— Ще поработиш?
— Знаеш. Ще пиша.
— А, писането! — Като всички останали и той го казва, сякаш не й вярва. — Не е за мен и теб, нали? Тази прословута книга?
— Не. — Стигат до колата му и на нея й се приисква да си тръгне по-бързо. — И без това не смятам, че ти и аз сме много интересни.
Той се обляга на синия „Форд“ в очакване на трогателното сбогуване, а тя помрачава мига. Той се намръщва, а горната му устна розовее изпод брадата.