Ушите й стърчат съвсем леко и сияят като корали, когато светлината пада откъм гърба й. На същата светлина се забелязва и фин мъх по скулите и по челото й. В други, по-лекомислени времена Декстър би сметнал тези особености — розовите уши, косматото чело — за отблъскващи, но сега тя седи срещу него на масата върху английската морава в разгара на лятото, по небето прелитат лястовички, а свещите хвърлят отблясъци по лицето и, сякаш я е нарисувал онзи художник… художникът със свещите… Декстър я гледа и я намира за напълно хипнотична. Тя му се усмихва и той решава, че моментът е назрял. Тази вечер ще й каже, че я обича. Никога не го е казвал преди, никога трезвен и никога с умисъл. Казвал е „мамка му, колко те обичам“, но това е различно и той усеща, че е време да изрече думите в най-чистата им форма. Планът дотолкова обсебва вниманието му, че за миг изпуска нишката на разговора.
— Та с какво точно се занимаваш, Декстър? — пита майката на Силви откъм далечния край на масата. Хелън Коуп, дребна като птичка и в дискретен бежов кашмир.
Декстър продължава да се взира нямо в Силви, която вдига предупредително вежди.
— Декстър?
— Ммм?
— Мама ти зададе въпрос.
— Съжалявам, отнесъл съм се.
— Той е телевизионен водещ — отговаря Сам, един от братята близнаци на Силви. Деветнайсетгодишен, с гръб на професионален гребец, Сам е едро, самодоволно нацистче. Досущ като брат си Мъри.
— Е или беше? Още ли си в телевизията? — ухилва се Мъри и те тръсват огледално русите си бретони. Спортисти, с чиста кожа, синеоки, сякаш отгледани в лаборатория.
— Мама не питаше теб, Мъри — срязва го Силви.
— Е, все още съм водещ. Донякъде — казва Декстър и си мисли: „Ще ви спипам, кучи синчета“. И преди са се виждали — Декстър и близнаците. В Лондон. С подсмихване и намигване показваха, че не харесват новия приятел на сестра си и смятат, че тя заслужава нещо по-добро. Семейство Коуп са победители с главна буква и допускат до себе си само победители с главна буква. Декстър е просто хубавец с попреминала слава, позьор без перспектива. На масата се възцарява мълчание. Трябва ли да каже нещо?
— Съжалявам, какъв беше въпросът? — пита Декстър, разсеял се за момент, но решен да се върне на гребена на вълната.
— Попитах с какво се занимаваш сега? Какво работиш? — повтаря майката на Силви търпеливо, без да оставя ни най-малко съмнение, че провежда интервю за поста „приятел на Силви“.
— Е, разработвам няколко нови телевизионни предавания. Чакаме одобрение за излъчване.
— Какви са тези предавания?
— Едното е за лондонския нощен живот, нещо като „какво-се-мъти-в-столицата“, а другото е спортно. За екстремни спортове.
— Екстремни спортове? Какво означава това?
— Хмм… планинско колоездене, сноуборд, скейтборд…
— А ти пробвал ли си някой екстремен спорт? — ухилва се Мъри.
— Карам скейтборд понякога — оправдава се Декстър и забелязва, че в отсрещния край на масата Сам е натъпкал салфетката си в устата.
— Виждали ли сме те по Би Би Си? — пита Лайънъл, бащата. Представителен, закръглен, самодоволен и все още странно рус пред прага на шестдесетте.
— Едва ли. Предаванията се излъчваха късно нощем, опасявам се. — „Късно нощем, опасявам се. Понякога карам скейтборд“. За бога, защо говори така? В обкръжението на семейство Коуп нещо го подтиква да се държи като участник в историческа драма. Излъчват се в тъмна доба, опасявам се. Но е готов на всякакви жертви…
Сега Мъри, другият близнак — или пък Сам? — вметва с пълна със салата уста:
— Попадали сме на онова шоу, „с размах“. Ругатни и пеперудки, дето танцуват в клетки. Не ти харесваше, че го гледаме, мамо, не помниш ли?
— Божичко, онова ли? — намръщва се госпожа Коуп, Хелън. — Помня го. Смътно.
— Ненавиждаше го — казва Мъри или Сам.
— Крещеше ни да го изключим — казва другият — „Изключете го! Ще ви повреди мозъците!“.
— Интересно, така казваше и майка ми — обажда се Декстър, но никой не подема забележката и той се пресяга към бутилката с вино.
— Ти си бил, значи! — казва Лайънъл, бащата на Силви с вдигнати вежди, сякаш джентълменът на трапезата му се е оказал мерзавец.
— Е, не беше чак толкова зле. Аз интервюирах музикалните групи и кинозвездите.
Пита се дали „музикалните групи и кинозвездите“ не звучи твърде помпозно, но няма шанс да размисли дълго — близнаците са нащрек, готови да го застрелят.