Выбрать главу

— Е? — пита Мъри, потупвайки длан с хартиената полицейска палка. — Кой обича екстремните спортове?

Решават Сам да се изправи срещу пришълеца Декстър и — изненада, изненада! — Сам ще е въоръжен с бухалката. Полесражението е големият избелял килим в средата на стаята. Силви разполага Декстър на фронта, застава до него и закрива очите му с голяма бяла кърпа — принцесата оказва благоволение на верния рицар. Той зърва за последно коленичилия срещу него Сам, който, злорадо ухилен иззад превръзката, потупва длан с палката. Декстър усеща непреодолимо желание да победи и да покаже на семейството с кого си има работа.

— Покажи им откъде изгрява слънцето — прошепва Силви.

Горещият й дъх погалва ухото му и той си спомня онзи момент в кухнята, когато ръката му се плъзна между бедрата й. Тя го улавя за лакътя и му помага да коленичи. Противниците застават един срещу друг в тишината като гладиатори върху арена, застлана с персийски килим.

— Играта започва! — обявява Лайънъл като римски император.

— Там ли си Мориарти? — изкикотва се Сам.

— Тук съм! — отговаря Декстър и се привежда назад пъргаво като балерина.

Първият удар го улучва точно под окото и галещото слуха „Пляс!“ отекна в стаята.

— Ох! Олеле! — ахнат зрителите и се заливат от смях.

— Това болеше — обажда се влудяващо Мъри и Декстър усеща горчилката на унижението, но се смее добродушно; със сърдечен, „браво-на-теб“ смях.

— Спипа ме! — признава и разтърква буза, но Сам е надушил кръв и вече пита:

— Там ли си, Мориарти?

— Да.

Преди да успее да мръдне, вторият удар уцелва бедрото му, запраща го на земята и семейството отново избухва в смях, а Сам просъсква тихичко: „даааа“.

— Добър удар, Сами — обажда се майката, горда от момчето си, и Декстър усеща дълбока ненавист към тази проклета глупава игра — налудничав семеен ритуал за взаимно унижение…

— Два от два — злорадства Мъри. — Браво, братле!

„Не казвай «братле», кучи сине“, мисли си Декстър, пламнал от ярост, защото ненавижда да му се надсмиват, камо ли това племе, което очевидно го смята за неудачник, за мамино синче, недостойно да бъде приятел на безценната им Силви.

— Май вече му хванах цаката — подсмихна се той, заложил на чувството за хумор, макар да му се иска да разплеска лицето на Сами с юмруци.

— Готови отново… — казва Мъри пак с онзи гласец.

— … или с тиган, тиган от калена стомана…

— Е, ще бъде три от три според мен…

— … или с ковашки чук, или с боздуган…

— Там ли си, Мориарти? — казва Сам.

— Да! — отвръща Декстър и се сгъва в кръста като нинджа, приведен надолу и надясно.

Третият удар го блъсва нагло по рамото и го поваля назад към масичката за кафе. Краят на бухалката го уцелва толкова безочливо и точно, че той е убеден, че Сам мами. Смъква рязко кърпата, решен да търси справедливост, но вижда Силви, приведена над него, усмихната, усмихната съвсем истински, забравила какво причинява смехът на лицето й.

— Удар! Ненадминат удар! — крещи онзи кучи син Мъри и Декстър се изправя нестабилно на крака с гримаса на доволство. Възнаграждават го със снизходителни аплодисменти.

— Дааа! Дааа! — грачи Сам с оголени зъби и с разкривено розовобузо лице се тупа победоносно по гърдите.

— Повече сполука следващия път! — проточва Хелън, смахнатата римска императорка.

— Ще свикнеш — ръмжи Лайънъл и разярен, Декстър забелязва, че близнаците се поздравяват с вдигнати палци за победата над неудачника.

— Е, аз въпреки това се гордея с теб — промърморва Силви, разрошва му косата и го потупва по рамото, когато сяда на канапето до нея. Не трябва ли да е на негова страна? Не е ли чувала за преданост?

Турнирът продължава. Мъри побеждава Сам, Лайънъл побеждава Мъри, после Хелън побеждава Лайънъл и всички се веселят и посрещат с жизнерадостни възгласи деликатните плесници с навития вестник, много по-безобидни сега, отколкото когато млатеха него по лицето сякаш с дървен вестник. Потънал дълбоко в канапето, той наблюдава намръщено и като отмъщение се заема да изпразни бутилката на Лайънъл с много добро кларе. Навремето нямаше да се отчая. Ако беше на двайсет и три, щеше да се чувства сигурен, обаятелен и самоуверен, но някак си е изгубил това умение и пресушава бутилката във все по-черногледо настроение.