— Може да стори, Сам, може!
— Какво?
— Ще видиш, или по-точно отначало няма да видиш. Но ще ти кажа, че съм почти сигурен в успеха си.
— Хвалиш се само, за да ни вдъхнеш смелост.
— Не.
— Да, да, за да ни успокоиш! — упорстваше Сам. — Но за какво ни е такава утеха, която още в следващите минути ще стане на пух и прах!
— Успокой се де! — помолих го аз. — Имам чудесен план.
— План ли? АХ, значи и план! Тук няма друг план, освен този да стигнеш до отсрещния бряг, а опиташ ли се, ще те догони томахокът.
— Не. Внимавай! Ако се удавя, ще бъдем спасени.
— Ако се удавиш — спасени? Сър, ти си започнал вече да мреш, та затова приказваш несвързани неща.
— Знам какво приказвам. Запомни: удавя ли се, няма от Какво да се страхуваме повече.
Изговорих последните изречения бързо и припряно, понеже в този момент двамата вождове и Винету се приближиха към нас.
— Сега ще развържем Олд Шетърхенд — каза Инчу-чуна. — Но нека не си мисли, че ще може да избяга! В такъв случай подир него ще се спуснат неколкостотин преследвачи.
— И през ум не ми минава! — отвърнах аз. — Дори и да имах възможност да избягам, би било много подло от моя страна да изоставя приятелите си.
Бях развързан и раздвижих ръцете си, за да проверя дали не се бяха схванали. После започнах да подготвям изпълнението на плана си.
— За мене е голяма чест да се състезавам по плуване с най-прочутия вожд на апачите, или по-скоро да плувам с него на живот и смърт — заявих аз. — Но за него това не е никаква чест.
— Защо да не е?
— Защото не съм достоен противник. Понякога съм се къпал в някой поток, като съм полагал големи усилия да не потъна. Но ми се струва, че едва ли ще мога да прекося една толкова широка и дълбока река.
— Уф, уф! — извика той изненадан, защото досега бе имал друго мнение за мен. — Това никак не радва вожда. Винету и Инчу-чуна са най-добрите плувци на племето си. Какво значение ще има тогава победата над един толкова лош плувец!
— А при това ти си въоръжен, а аз не съм! — продължих да се преструвам аз. — Отивам право в ръцете на смъртта, а също и моите приятели са се приготвили да умрат. Въпреки това бих искал да знам как по-точно ще се проведе това състезание. Кой ще влезе пръв във водата?
— Ти!
— А ти ще ме последваш, нали?
— Да.
— И кога ще ме нападнеш с томахока?
— Когато пожелае Инчу-чуна — отвърна той с гордата и презрителна усмивка на майстор, който говори с нескопосан човек.
— Това може да стане и във водата, така ли?
— Да.
Престорих се, че ставам все по-неспокоен, загрижен и унил, като продължих да питам:
— Значи, ти имаш право да ме убиеш. А аз имам ли това право?
Той направи гримаса, която ясно изразяваше мислите му:
«Нещастен червей, това изобщо не може да се случи! Задаваш ми такива въпроси само защото си обхванат от смъртен страх!»
— Това е плуване и двубой на живот и смърт — каза той накрая. — Ти можеш да убиеш Инчу-чуна, защото само ако това ти се удаде, ще бъдеш в състояние да стигнеш до кедъра.
— А твоята смърт няма ли нещо да ми напакости?
— Не. Ако вождът на апачите те убие, тогава няма да достигнеш целта и твоите спътници ще трябва да умрат. Убиеш ли го ти, ще стигнеш до кедъра и от този момент всички ще бъдете свободни. Ела!
Той се обърна, а аз съблякох ловната си дреха и си събух ботушите. При тях оставих и всичко, каквото имах в пояса си и в джобовете. В това време чух Сам да се вайка:
— Няма да успееш, хич няма да успееш! Само да можеше да си видиш лицето! А плачевният тон на последните ти въпроси! Много ме е страх за тебе и за нас!
Не можех да му отговоря нищо, защото тримата червенокожи щяха да чуят, но знаех много добре защо се преструвах на толкова съкрушен. Исках да приспя бдителността на Инчу-чуна, исках, както се казва, да го изпързалям. И този плосък номер подейства!
Още един въпрос! — помолих аз, преди да тръгна след него. — Ще получим ли имуществото си обратно, ако възвърнем свободата си?
Инчу-чуна се изсмя кратко и нетърпеливо, защото този въпрос му се струваше направо ненормален.
— Да, ще го получите.
— Всичко ли?
— Всичко.
— И конете и пушките ли? Тогава той ми кресна гневно:
— Всичко, каза Инчу-чуна! Нямаш ли уши? Една жаба поискала да се състезава с орела по летене и го попитала какво щял да й даде, ако тя го победяла! Ако плуваш така глупаво, както глупаво питаш, тогава вождът на апачите се срамува, че не ти е определил за противник някоя стара жена!