След тези думи той ме притисна до гърдите си, Ншо-чи обаче ми подаде само ръката си и промълви едва доловимо:
— Прости ми!
Тя трябваше да ми благодари, а вместо това ме молеше за извинение! Защо? Добре я разбирах. Тайно в себе си тя ме е обвинявала несправедливо. Понеже се бе грижила за мене, би трябвало да ме познава по-добре от другите и все пак, когато бях започнал да се преструвам, тя също бе повярвала, че наистина съм страхливец. Беше ме смятала за нескопосан страхопъзлю и сега й се струваше по-важно да поиска прошка, отколкото да ми благодари, както Винету бе поискал от нея. Аз й стиснах сърдечно ръката.
— Ншо-чи ще си спомни всичко, каквото съм й казал. Ето че то се сбъдна. Сега ще ми вярва ли вече моята сестра?
— Ншо-чи вярва на белия си брат! Тангуа стоеше наблизо. Просто му личеше, че беше побеснял. Приближих се до него и го погледнах твърдо в лицето.
— Лъжец ли е вождът на кайовите, или обича истината?
— Искаш да обидиш Тангуа? — сопна се той.
— Не, само искам да знам какво да мисля за тебе. Отговаряй!
— Нека Олд Шетърхенд знае, че вождът на кайовите обича истината!
— Ще видим! Спомняш ли си още какво ми каза?
— Кога?
— Преди, когато бях вързан за кола.
— Тогава се казаха много неща.
— Вярно. Но ти сигурно се сещаш кои твои думи имам предвид. Ти беше готов да отговаряш за тях.
— Нима Тангуа е казал такова нещо? — попита той, като повдигна вежди.
— Да. Освен това каза, че си щял да се биеш с мене с удоволствие, защото си бил сигурен, че ще ме смачкаш.
Изглежда, че от думите ми му стана не особено приятно, защото той продума предпазливо:
— Тангуа не си спомня тези думи. Сигурно Олд Шетърхенд не го е разбрал правилно.
— Добре те разбрах. Винету беше там. Той ще потвърди това.
— Да — обади се Винету с готовност. — Тангуа беше готов да отговаря пред Олд Шетърхенд и се похвали, че щял да се бие с него с удоволствие и да го смачка.
— Сега виждаш, че наистина това са твоите думи. Ще ги удържиш ли?
— А ти искаш ли да ги удържа?
— Да. Ти ме нарече жаба, която нямала никаква смелост. Ти ме оклевети и положи всички усилия да ни изпратиш на смърт. Който се осмелява да направи това, трябва да има и куража да се защитава срещу мене.
— Хоани — не! Вождът на кайовите се бие само с вождове!
— Аз съм вожд!
— Докажи го!
— Добре! Ще ти го докажа, като те окача на въже ей там на първото дърво, ако откажеш да ми дадеш сметка.
Да се заплаши индианец с обесване — това е нечувано оскърбление. Тангуа веднага измъкна ножа от пояса си и извика:
— Куче, искаш Тангуа да те убие ли?
— Да, но не така, както искаш ти, а в честна борба, мъж срещу мъж и нож срещу нож.
— Вождът на кайовите няма такива намерения. Той си няма работа с Олд Шетърхенд!
— Но преди си имаше работа с мене, страхливецо, когато бях вързан и не можех да се защитавам!
Той понечи да се нахвърли върху мен, но Винету Пристъпи между двама ни.
— Моят брат Олд Шетърхенд има право — каза той. — Тангуа го оклевети и каза, че ще отговаря пред него. Ако той не удържи думата си, значи е страхливец и заслужава да бъде изгонен от племето си. Това трябва да се реши веднага, защото никой не бива да говори зад гърба на апачите, че някога са дали гостоприемство на страхливци. Какво мисли да прави вождът на кайовите?
Преди да отговори, Тангуа хвърли поглед наоколо. На това място имаше три пъти повече апачи от кайовите, а освен това неговите хора се намираха сред земите на апачите. Беше невъзможно да се започнат враждебни действия, поне засега, когато Тангуа бе принуден да заплати толкова голям откуп и, строго погледнато, беше все още почти пленник.
— Тангуа ще размисли — отвърна той уклончиво.
— За един храбър воин в случая всичко би било съвсем ясно — заяви Винету. — Или ще се съгласиш да се биеш, или ще се отнасяме към тебе като със страхливец.
При тези думи Тангуа трепна и изкрещя: ,
— Тангуа ли е страхливец? Който твърди това, ще почувства неговия нож в гърдите си!
— Винету го твърди — отговори апачът гордо и спокойно, — ако ти не удържиш на думата, която си дал на Олд Шетърхенд.
— Тангуа ще я удържи.
— Значи си готов да се биеш с него?