— Да.
— Веднага ли?
— Веднага! Нямам търпение да видя кръвта му колкото се може по-скоро.
— Добре, нека тогава бъде определено с какво оръжие ще се проведе двубоят.
— Кой трябва да го определи?
— Олд Шетърхенд.
— Защо?
— Защото ти си го обидил.
— Не, Тангуа трябва да определи оръжието — изпъчи се кайовът, — защото Олд Шетърхенд го е обидил, него, вожда, докато той е само един обикновен бял. Тангуа е нещо много повече от него.
— Олд Шетърхенд е нещо повече от някои червенокожи вождове.
— И той твърди така, но не може да го докаже. Заплахата не е доказателство.
Тогава аз реших въпроса:
— Нека Тангуа избере. Безразлично ми е с какво оръжие ще го победя.
— Няма да ме победиш! — изрева той насреща ми побеснял. — Да не мислиш, че Тангуа ще избере юмручния бой, в който поваляш всеки, или ножа, с който уби Бързия нож, или пък томахока, който се оказа фатален дори за Инчу-чуна?
— Ами какво друго?
— Пушката. Ще стреляме един срещу друг и моят куршум ще улучи сърцето ти!
— Хубаво. Съгласен съм. Но чу ли моят брат Винету какво призна Тангуа току-що?
— Какво?
— Че съм се бил с Бързия нож и съм го убил. Направих това, за да спася пленените апачи от кола на мъчението. Тангуа отричаше до този момент, докато признанието му се изплъзна неволно от устата. Сега всеки вижда колко съм бил прав, като го нарекох лъжец.
— Тангуа ли е лъжец? — изкрещя ми кайовът. — За това ще заплатиш с живота си. Дайте бързо пушките! Двубоят ще започне веднага, за да може вождът на кайовите да накара това джафкащо куче да млъкне!
Той държеше пушката си в ръка. Винету изпрати един апач в пуеблото, за да донесе моята карабина и патроните, които ми бяха взети. Всички мои вещи бяха грижливо запазени, защото Винету беше изпитвал живо съчувствие към участта ми, въпреки че ме бе смятал за свой враг. Сега той ме подкани:
— Нека моят бял брат каже от какво разстояние и колко пъти ще се стреля!
— Все ми е едно — отвърнах аз. — Нека реши онзи, който е избрал оръжията!
— Да, Тангуа ще реши — обади се кайовът. — Двеста крачки и толкова изстрели, докато някой от нас падне на земята и не може да се изправи вече на краката си.
— Добре — кимна Винету. — Апачът ще внимава. Първо ще стреля един от вас, а после другият и така ще се редувате. Винету ще застане там с пушката си и ще изпрати куршум в главата на онзи, който стреля, без да е на ред. Кой ще започне пръв?
— Тангуа! — извика кайовът.
Винету поклати неодобрително глава.
— Тангуа иска за себе си всички предимства. Нека Олд Шетърхенд стреля пръв!
— Не, не — махнах аз с ръка, — нека бъде така, както иска. Да стреля пръв той, а след това аз, после всичко ще свърши.
— Не! — отвърна Тангуа- Ще стреляме, докато един от нас падне!
— Разбира се, защото още първият ми куршум ще те повали.
— Самохвалство!
— Pshaw! Всъщност би трябвало да те убия, но няма да го направя. Най-малкото наказание за онова, което направи, е да те осакатя. Ще ти строша дясното коляно. Запомни го!
— Чухте ли? — изсмя се той. — Този бледолик, който е наричан грийнхорн от собствените си приятели, мисли, че при разстояние от двеста метра може предварително да каже, че куршумът му ще улучи коляното ми! Присмейте му се, воини, присмейте му се!
Кайовът се огледа наоколо подканящо, ала никой не се изсмя. Тогава продължи със злобен глас:
— Страх ли ви е от него? Но Тангуа ще ви покаже как ще му се подиграе. Елате, нека измерим двеста крачки!
Докато ставаше това, ми беше донесен мечкоубиеца. Прегледах го. Беше в добро състояние. И двете цеви бяха заредени. За да бъда по-сигурен, аз ги изстрелях и ги заредих отново толкова грижливо, колкото изискваше даденият случай. В този момент към мен се приближи Сам.
— Сър, имам да ти задавам сто въпроса и все не мога да намеря удобен случай — каза той. — Засега само един въпрос:
наистина ли искаш да улучиш този подлец в коляното?
— Да.
— Само?
— Това наказание му е достатъчно.
— Не е, разбира се, че не е. Такива гадини трябва да се унищожават, ако не се лъжа. Помисли си само каква вина има този човек и какво се случи само защото беше решил да открадне конете на апачите!
— За това са виновни поне толкова и белите, които са го подвели.
— Да не се е оставял да го подведат! На твое място аз бих му пратил един куршум в главата. Абсолютно сигурно е, че той ще се прицели в челото ти!
— Или в гърдите; убеден съм в това.
— Но няма да улучи; пушкалата на тези червенокожи не струват пет пари.