— Как може да говориш така? Ще се изпълни моето съкровено желание да стана ваш брат. Инчу-чуна е прочут вожд и воин, а Винету обикнах веднага още при първата ни среща. Да бъда брат на такива мъже е голяма радост и чест за мене. Бих искал само и моите приятели да бъдат в същото положение.
— Ако те желаят, ще се отнасяме към тях като към чистокръвни апачи.
— Благодарим ви за това. Значи ти самата си изработила главата на тази лула от свещената глина? Колко са сръчни ръцете ти!
Тази похвала я накара да се изчерви и тя махна с ръка.
— Знам, че жените и дъщерите на бледоликите са много по-ловки и изкусни от нас. А сега ще ти донеса още нещо.
Тя излезе и скоро донесе револверите ми, ножа и всички мои вещи, които не носех в джобовете си. Благодарих й и видях, че абсолютно нищо не липсва. Попитах я:
— Ще получат ли моите приятели всичко, което им беше отнето?
— Да, всичко. Вече са го получили, защото докато аз те обслужвам тук, Инчу-чуна се грижи за тях.
— А какво става с конете ни?
— И те са тук. Пак ще яздиш своя кон, а Хокинс — неговата Мери.
— Ах, ти знаеш името на мулето му?
— Да, а също и името на старата му карабина, която нарича Лиди. Често разговарях с него, без да съм ти казвала за това. Той е голям шегобиец, но е добър ловец.
— Да, това е вярно, но той е и нещо много повече — той е верен, самопожертвувателен приятел, когото човек не може да не обича. Но аз искам да те попитам нещо. Ще ми кажеш ли истината?
— Ншо-чи никога не лъже — отвърна гордо тя.
— Вашите воини взеха всичко от пленените кайови, което те носеха у себе си, нали?
— Да.
— Взеха всичко и на моите трима приятели, нали?
— Да.
— А защо не взеха и моите вещи? Всичко си стоеше в джобовете ми както преди.
— Защото моят брат Винету беше заповядал така.
— А знаеш ли защо е дал такава заповед?
— Защото те обичаше.
— Въпреки че ме смяташе за свой враг?
— Да. Преди малко ти каза, че си го обикнал веднага, при първата среща между вас. Същото се случило и с него. Било му много тежко след това да те смята за свой враг и не само за враг, а …
Тя млъкна, защото се канеше да каже нещо, което според нея щеше да ме обиди.
— Говори! — помолих я аз.
— Не.
— Тогава ще продължа аз. Трябвало е да ме смята за свой враг, но това не е могло да му причини такава болка, защото един враг може да бъде уважаван. Ала той е мислил, че съм лъжец, притворен и подъл човек. Това го е боляло. Нали?
— Ти каза истината.
— Надявам се, че сега вече е разбрал колко се е лъгал. И още един въпрос: какво е положението на Ратлър, убиеца на Клеки-петра?
— Ще бъде вързан за кола на мъчението, и то веднага.
— Какво? Сега? И не са ми казали? Защо?
— Винету нареди така.
— Защо?
— Мислеше, че очите ти няма да понесат гледката, а ушите ти — виковете.
— Вероятно не се е лъгал, но въпреки това ще понеса и двете, ако се съобразят с желанието ми.
— Какво желание? .
— Кажи най-напред къде ще бъде измъчван!
— Долу край реката. Инчу-чуна ви отстрани от мястото, за да не присъствате на мъченията.
— Но аз искам да бъда там! Какви мъки са определени за Ратлър?
— Всички без изключение, защото този Ратлър е най-лошият бледолик, който някога е попадал в ръцете на апачите. Той уби без никакъв повод нашия бял баща, учителя на Винету, когото ние всички обичахме и уважавахме. Затова Ратлър няма да умре само от няколко мъчения, както обикновено става с други пленници, а на него ще бъдат изпитани всички мъчения, които са ни известни.
— Това не бива да стане, това е нечовешко!
— Заслужил го е!
— А ти можеш ли да присъстваш там и да гледаш всичко?
— Да.
— Ти, едно момиче?
Дългите й мигли се сведоха надолу. Доста време гледа в земята, после повдигна очи и ме погледна сериозно, почти с укор.
— Това учудва ли те?
— Да. Една жена не би трябвало да може да гледа подобно нещо.
— При вас така ли е?
— Да.
— Заблуждаваш се.
— Значи ти твърдиш обратното? Но тогава би трябвало да познаваш нашите жени и момичета по-добре от мене.
Може би ти не ги познаваш. Когато вашите престъпници стоят пред съдията, другите хора могат да присъстват и да слушат. Така ли е?
— Да.
— Ншо-чи е чувала, че в такъв случай присъстват повече жени, отколкото мъже. Там ли е мястото на една жена? Хубаво ли е от нейна страна да се остави любопитството й да я отведе дотам?
— Не.