— А когато при вас убиват престъпник, когато му отсичат главата или го обесват, няма ли тогава на това място бели жени?
— Така беше по-рано.
— Сега забранено ли им е?
— Да.
— А на мъжете?
— И на тях.
— Значи на всички е забранено! Ако им беше разрешено, щяха да присъстват и жени. О, жените на бледоликите не са толкова нежни, както си мислиш ти! Те могат да понасят много добре мъките, мъките на другите, хора или животни. Не съм била при вас, но всичко това съм научила от Клеки-петра. После Винету посети големите градове на изток и когато се завърна, ми разказа всичко, което беше видял и наблюдавал. — Тя се беше разпалила. — Не присъстват ли бели жени, когато пускат разбеснели се бикове срещу хора и коне? Не ръкопляскат ли и не викат ли те възторжено, когато потече кръв и когато жертвите на подгоненото животно се гърчат от болки? Аз съм младо и неопитно момиче и вие ме причислявате към «диваците», но бих могла да ти кажа още много неща, които вършат вашите нежни жени, без дори да почувствуват онези тръпки, които бих изпитала аз. Безброй са хилядите нежни, красиви, бели жени, които са гледали с усмивка на уста как измъчват робите им до смърт или пък са убивали собствената си чернокожа прислужница с камшик! А сега в ръцете ни е попаднал един престъпник, убиец. Той ще умре така, както е заслужил. Искам да присъствам на смъртта му, а ти ме осъждаш. Наистина ли не съм права, че мога да гледам спокойно как умира един такъв човек? И ако нямам право, кой е виновен, че очите на червенокожите са навикнали на такива зрелища? Не са ли виновни белите, които ни принуждават да отговаряме твърдо на техните зверства?
— Един бял съдия няма да осъди пленен индианец на мъчения.
— Съдия! Не ми се сърди, че ще кажа думата, която съм чувала многократно от Хокинс: грийнхорн! Ти не познаваш Запада. Къде има тук съдии или по-точно онова,, което назоваваш с тази дума? По-силният е съдията, а по-слабият е подсъдимият. Накарай да ти разкажат какво се е случвало край лагерните огньове на белите! Нима безбройните индианци, които са загинали в борбите срещу белите нашественици, са умрели всички бързо от куршум или от нож? Колко много от тях са били измъчвани до смърт! А те не са прегрешили нищо, защитавали са правата си! И сега, когато при нас ще умре един убиец, който е заслужил наказанието си, аз трябвало да отвърна очи, понеже съм жена, момиче? Да, някога бяхме други. Но вие ни научихте да гледаме как тече кръв, без да ни мигне окото. Ще отида да видя как убиецът на Клеки-петра ще понесе наказанието си!
Досега познавах красивата млада индианка като нежно и кротко същество. Но сега тя стоеше пред мене с пламтящи страни и горящ поглед, оживяла картина на някоя богиня на отмъщението, която не знае що е милост. Като че ли беше станала още по-красива от преди. Имах ли право да я осъждам? Не беше ли права?
— Тогава върви — казах аз, — но ще дойда с тебе!
— Остани по-добре тук! — помоли ме тя, като тонът й отново стана предишният. — Твоето идване няма да се хареса на Инчу-чуна и на Винету.
— Ще ми се разсърдят ли?
— Не. Идването ти е нежелателно, но няма да ти забранят.
Ти си наш брат.
— Тогава идвам с тебе, а те ще ми простят.
Когато се появих с нея на платформата, видях там Сам Хокинс. Пушеше старата си къса лула, тъй като и той беше получил тютюн.
— Сега си е по-друго, сър — каза той хитро усмихнат. Доскоро бяхме пленници, а сега сме като господари. Има разлика. Как се чувстваш при новите обстоятелства?
— Благодаря, добре съм! — засмях се аз.
— А аз отлично. Вождът сам ни обслужи. Това са обноски, ако не се лъжа!
— Къде е Инчу-чуна?
— Отиде отново при реката.
— Знаеш ли какво става там сега?
— Мога да си представя.
— Е?
— Учтиво се сбогуват с милите кайови.
— Едва ли.
— Ами какво?
— Измъчват Ратлър.
— Ратлър ли измъчват? А ни доведоха тук. И аз трябва да присъствам там! Ела! Слизай бързо!
— По-полека! Можеш ли да гледаш такова зрелище, без да те обземе ужас?
— Ужас ли? Какъв грийнхорн си, скъпи сър! Ако постоиш по-дълго време тук, в Запада, няма да се ужасяваш повече в такива случаи. Негодникът си е заслужил смъртта и ще бъде екзекутиран по индиански маниер. Това е всичко.
— Но това е жестокост.
— Pshaw! Не употребявай? думата жестокост при това чудовище! Той непременно трябва да умре! Или може би и с това не си съгласен?
— О, съгласен съм! Но апачите могат да го ликвидират набързо. Той е човек.
— Онзи, който убива друг без никаква причина, не е човек. Беше се напил като говедо.
— Но това е смекчаващо вината обстоятелство. Не е знаел какво прави.