— Не ставай смешен! Да, отвъд океана, на стария континент, господа юристите заседават в заседателните зали и при всяко престъпление, извършено в пияно състояние, признават ракията като смекчаващо вината обстоятелство. А би трябвало да увеличават наказанието, сър, да го увеличават! Който се напива до безсъзнание и се нахвърля върху своя събрат като диво животно, трябва да получава двойно възмездие. Абсолютно никак не ми е жал за този Ратлър. Спомни си само как се отнасяше към тебе!
— Не съм забравил, но все пак съм християнин и ще се опитам въпреки всичко да издействам за него бърза смърт.
— Хич не се заемай с това, сър! Първо, той не го заслужава и, второ, всичките ти усилия ще бъдат напразни. Клеки-петра е бил учителят, духовният баща на племето. Смъртта му е непоправима загуба за апачите, а и убийството бе извършено без всякакъв повод. По тези причини е невъзможно да накараш червенокожите да бъдат снизходителни.
— В такъв случай ще застрелям Ратлър в сърцето.
— За да сложиш край на мъките му ли? За бога, откажи се от тази идея! Така ще настроиш цялото племе враждебно срещу себе си. То има правото да определи начина за наказание на Ратлър и ако ти му отнемеш това право, веднага ще отиде по дяволите току-що роденото приятелство, което сключихме с тях. И така, отиваме ли заедно?
— Да.
— Добре. Но не прави никакви глупости! Ще извикам Дик и Уил.
Той изчезна във входа на жилището си и скоро се върна с двамата си приятели. Слязохме от пуеблото. Ншо-чи беше избързала пред нас. Когато свихме от страничната долина към главната долина на Рио Пекос, не можахме да видим наоколо кайовите. Бяха си заминали с ранения вожд и Инчу-чуна беше достатъчно умен и съобразителен да изпрати тайно съгледвачи след тях, за да разбере дали няма да им хрумне мисълта да се завърнат незабелязано, за да си отмъстят.
Вече споменах, че нашата волска кола стоеше на това място. Когато стигнахме до нея, апачите бяха образували наоколо широк кръг. В средата на кръга забелязах Инчу-чуна и Винету заедно с няколко воини. Ншо-чи стоеше до тях и говореше с Винету. Въпреки, че беше дъщеря на вожда, тя нямаше право да се бърка в работите на мъжете. И ако сега не се намираше при жените, то сигурно имаше да казва нещо важно на брат си. Щом ни забеляза, тя ни посочи на Винету и се оттегли при жените. Изглежда, че беше говорила с него за нас. Винету си проби път през кръга на воините си, приближи се до нас и ни попита сериозно:
— Защо моите бели братя не останаха горе в пуеблото? Не им ли харесват помещенията?
— Харесват ни — отвърнах аз — и ние благодарим на нашия червенокож брат за неговите грижи. Идваме, защото научихме, че Ратлър трябва сега да умре. Така ли е?
— Да.
— Но не го виждам!
— Лежи в колата до трупа на убития.
— Каква ще бъде смъртта му?
— Ще умре чрез мъчения.
— Окончателно ли е решено?
— Да.
— Въпреки това те моля да не бъдете толкова строги. Моята религия ми повелява да се застъпя за Ратлър.
— Твоята религия ли? Но тя не е ли като на Ратлър?
-Да.
— А този бледолик постъпваше ли според нейните повели?
— За съжаление — не.
— Тогава не е необходимо моят бял брат да изпълнява повелите на тази религия заради него. Твоята и неговата религия забраняват убийството. Въпреки това Ратлър уби, следователно ученията на тази религия не се отнасят за него.
— Не мога да се ръководя по това, което е сторил този човек. Трябва да изпълня дълга си, без да питам какви са убежденията и делата на другите хора. Моля те да наредиш Ратлър да умре от бърза смърт!
— Това, което е решено, трябва да бъде изпълнено!
— Непременно ли?
— Да.
— Значи няма никакъв начин да се изпълни желанието ми? Винету гледаше умислено към земята.
— Има един начин все пак — заяви той най-сетне. — Но Винету иска да помоли своя бял брат да не опитва този начин. Той ще му навреди много пред нашите воини.
— В какъв смисъл?
— Те няма да могат вече да уважават Олд Шетърхенд така, както би желал Винету заради самия него.
— Тогава този начин е безчестен и презрян?
— Според схващанията на червенокожите мъже — да.
— Кой е той?
— Би трябвало да се позовеш на нашата благодарност.
— Ах! Наистина това не би направил никой свестен човек!
— Няма да го направи. Ние ти дължим живота си. Ако се позовеш на това, ще принудиш Инчу-чуна и Винету да изпълнят желанието ти.
— Как ще го изпълните?
— Ще свикаме нов съвет, ще се застъпим за тебе и нашите воини ще бъдат принудени да признаят правото ти на благодарност, което искаш да използваш. Но след това всичко, което си направил за нас, ще бъде вече без значение. Нима този Ратлър е достоен за такава жертва?