— Чакай! — прекъснах го аз, като потръпнах, защото знаех, че той щеше да изпълнява клетвата си безмилостно и безкомпромисно. — Чакай! Нека моят брат Винету не се заклева сега — не сега!
— Защо не сега? — попита ме той почти гневно.
— Клетвата трябва да се изговаря при спокойно душевно състояние.
— Уф! Душата ми в този миг е спокойна също като гроба, в който ще положа тези двама мъртъвци. И също както гробът никога няма да ги върне, така и аз няма да върна нито дума от клет…
— Не говори повече! — прекъснах го отново.
Тогава в очите му се появиха заплашителни искри.
— Нима Олд Шетърхенд иска да не изпълня дълга си? Нима старите жени трябва да ме заплюят и племето ми да ме прокуди само защото нямам смелостта да отмъстя за престъплението, извършено днес?
— Далече съм от мисълта да искам подобно нещо. И аз настоявам за наказание на убийците. То сполетя вече трима от тях. Само четвъртият избяга, но няма да може да ни се изплъзне.
— Как ще ни избяга! — разпали се апачът. — Но аз ще се разправям не само с него. Той постъпи като син на онази бледолика раса, която ни носи унищожение. Тя е виновна за онова, на което го е научила, й аз ще и потърся отговорност! Той беше застанал гордо изправен пред мене, воинът, който въпреки младостта си се чувстваше върховен повелител на своите хора! Да, той беше човек, който можеше да изпълни онова, което желаеше. На него, на него сигурно би му се удало да събере около себе си воините на всички червенокожи племена и да подеме повсеместна велика борба срещу белите, отчаяна борба, чийто изход едва ли може да се нарече неизвестен, ; но който ще покрие земите на Дивия Запад с труповете на стотици хиляди жертви. Сега, в този момент се решаваше дали томахокът на смъртта щеше да завилнее гневно и безмилостно, или не. Хванах го за ръката и му казах:
— Ти ще направиш онова, което желаеш, но преди това чуй една молба, която може би ще бъде последната ми молба към тебе! Ако не я изпълниш, няма да чуеш никога вече гласа на твоя бял приятел и брат. Тук лежи Ншо-чи. Ти самият каза, че тя ме е обичала и е умряла, промълвяйки името ми. Тя обичаше и тебе, мене обичаше като приятел, а тебе като брат и ти отвръщаше твърде щедро на любовта й. Моля те в името на тази любов, която принадлежеше и на двама ни, да не произнасяш клетвата си сега, а едва когато камъните закрият гроба на най-благородната дъщеря на апачите !
Той ми отправи сериозен и мрачен поглед, после сведе очи към мъртвата. Видях как чертите на лицето му поомекнаха и най-сетне той отново ме погледна.
— Моят брат Олд Шетърхенд има голяма власт над сърцата на онези, с които общува. Ншо-чи сигурно би изпълнила молбата му; затова и аз ще се вслушам в нея. Едва когато очите ми няма да виждат повече двата трупа, ще се реши дали Мисисипи и всичките му притоци ще повлекат към морето кръвта на белите и червеногожите народи. Аз казах. Хау!
Слава богу! Поне временно ми се беше удало да предотвратя страхотно нещастие. Стиснах му ръката с благодарност.
— Моят червенокож брат ще се увери веднага, че не искам да измоля никаква милост за виновния. Нека го сполети тежко и сурово наказание, каквото си е заслужил. Трябва да се помъчим да не му оставим време да ни избяга. Не бива да му даваме преднина. Винету ще ми каже какво е необходимо да се направи.
— Краката ми са вързани — заяви той и лицето му се помрачи отново. — Обичаите на моя народ ми повеляват да остана при мъртвите, докато бъдат погребани. След това мога да тръгна по пътя на отмъщението.
— А кога ще се състои погребението?
— Ще се съветвам с моите воини. Погребението ще се извърши или на мястото, където са умрели, или ще ги пренесем в пуеблото, където са живели. Но дори да направим гробовете им тук, пак ще изминат няколко дни, докато се изпълнят всички ритуали, които са необходими при погребението на един толкова велик вожд.