— Но дотогава убиецът положително ще ни избяга!
— Няма. Ако Винету не може да го преследва, това могат да сторят други. Нека моят брат ми разкаже накратко как се озова тук!
Сега, когато се отнасяше за делова работа, той бе станал отново спокоен както винаги. Разказах му каквото искаше да знае и той се замисли дълбоко. През това време чухме тежка въздишка. Тя долетя от мястото, където лежаха двамата бандити, които бях застрелял. Приближихме се бързо до тях. Един от тях бе пронизан от куршума ми през сърцето, другият бе ранен също като Ншо-чи. Беше още жив и току-що съзнанието му се бе възвърнало. Той втренчи недоумяващо погледа си в нас и замърмори нещо неразбираемо. Наведох се над него и му извиках.
— Човече, познаваш ли ме? Знаеш ли кои сме ние? Той очевидно се помъчи да си спомни нещо. Погледът му стана по-ясен и аз едва долових въпроса:
— Къ … къ… къде е Сантър?
— Избяга — отвърнах аз.
— На… къде?
— Не знам. Но се надявам да ми помогнеш да разбера. Другите са мъртви, а на тебе ти остават най-много пет минути живот. Мисля, че на прага на гроба ще се държиш по-разумно! Откъде е Сантър?
— Не … знам.
— Наистина ли се казва Сантър?
— Има… много … много имена.
— Какъв е всъщност?
— И … това … не знам.
— Имаш ли познати наблизо, може би в някой форт?
— Не … нямам.
— Накъде бяхте тръгнали?
— Ни … ни … къде. Там, където … злато, плячка!
— Значи по професия сте бандити! Ужасно! Как ви дойде Мисълта да нападнете двамата апачи с момичето?
— Нъг … нъгитс..
— Но не сте могли да знаете нищо за злато!
— Отиваха на … на …
Той млъкна. Затрудняваше се да отговори. Аз отгатнах какво искаше да ми каже и попитах:
— Чухте, че апачите искаха да отидат на изток, и си рекохте, че носят злато у себе си, нали? Умиращият кимна.
— Значи намислихте да ги ограбите. Но понеже допускахте, че ще бъдем достатъчно предпазливи да ви наблюдаваме известно време, вие продължихте пътя си и се върнахте едва тогава, когато можехте да бъдете сигурни, че сме се успокоили. Нали?
Той кимна отново.
— Върнахте се и започнахте да ни следите. А вечерта подслушахте ли ни?
— Да… Сантър.
— Значи самият Сантър е бил! Каза ли ви какво е чул от нас?
— Апачи … Нъг Тсил … ще взимат злато … рано…
— Точно както си мислех. След това сте се скрили в храсталака и от дърветата сте ни наблюдавали. Искахте да научите къде е мястото, откъдето апачите черпят злато, нали?
Той беше затворил очи и не отговори.
— Или сте искали просто да ги нападнете на връщане, за…
Винету ме прекъсна:
— Нека моят брат не пита повече, защото този бледолик не може вече да отговаря. Той е мъртъв. Тези бели кучета искаха да узнаят тайната ни, но дойдоха късно. Ние се връщахме вече, когато са чули стъпките ни. Скрити зад дърветата, те започнаха да стрелят по нас. Инчу-чуна и Красива зора паднаха на земята, а ръкавът ми тук беше засегнат от куршум. Веднага стрелях по един от тях, но той се хвърли зад близкото дърво и затова не го улучих. Но вторият ми куршум изпрати на земята друг бледолик. После потърсих прикритие зад този камък, който всъщност нямаше да може да ми спаси живота, ако не се беше появил моят брат Олд Шетърхенд. Защото двамата не ми даваха възможност да се покажа от тази страна, а третият се промъкваше зад гърба ми, където бях незащитен. Куршумите му сигурно щяха да ме улучат. Тогава чух силния глас на мечкоубиеца и бях спасен. Сега моят брат знае всичко и ще научи какво трябва да се направи, за да се залови Сантър.
— Кой ще бъде натоварен с тази задача?
— Олд Шетърхенд ще я изпълни. Той сигурно ще намери следите на беглеца.
— Прав си. Но докато ги търся, ще измине доста време.
— Не. Моят брат няма нужда да ги търси, защото сигурно ще го отведат до конете на Сантър. Той трябва да отиде направо там. На мястото, където Сантър е нощувал с хората си, има трева и Олд Шетърхенд лесно ще разбере в каква посока е избягал той.
— А после?
— После моят брат ще вземе десет воини, ще го преследва и ще го залови. Другите двадесет воини нека изпрати тук, за да оплачат с мене двамата убити.
— Така да бъде. Надявам се да оправдая доверието, което ми оказва моят червенокож брат.
— Аз знам, че Олд Шетърхенд ще действа-така, както би постъпил и Винету, ако беше на негово място. Хау!