— Твърдиш ли, че Хауърд можеше да се спаси и че само аз съм му попречил?
— Yes.
— Но аз казвам, че мечката го беше вече сграбчила преди да се появя.
— Това е лъжа!
— Well, тогава сега ще чуеш или почувстваш истината. При тези думи изтръгнах револвера му с лявата си ръка, а с дясната го зашлевих толкова силно, че отлетя на шест-седем крачки и падна на земята. Той скочи веднага, измъкна ножа си и се нахвърли върху мене, като ревеше като побесняло животно. Парирах удара му с нож с лявата си ръка, а с десния си юмрук го ударих така, че той рухна в безсъзнание на земята.
— У ф! У ф! — извика Инчу-чуна, смаян от учудване пред такъв юмручен удар, като забрави обичайната индианска сдържаност. Но още в следващия миг по лицето му се видя, че съжаляваше за това признание.
— Поразяващата ръка се прояви отново — обади се земемерът Белинг.
Не обърнах внимание на думите му, а наблюдавах внимателно другарите на Ратлър. Те кипяха от гняв, но никой от тях не смееше да се нахвърли върху мене. Само мърмореха и ругаеха помежду си. Но само толкоз.
— Трябва веднъж сериозно да си поговорите с Ратлър, мистър Банкрофт! — обърнах се към главния инженер. — Не съм му направил нищо, а той постоянно се опитва да предизвика разправии с мене. Страхувам се, че в лагера може да се стигне до насилие и убийство. Изплатете му заплатата и нека се маха, а ако не желаете — е, тогава ще си ида аз!
— О-о, сър, работата сигурно не е толкова сериозна!
— Сериозна е, много е сериозна. Ето, вземете неговия нож и револвер. Не му връщайте оръжията, преди да се е успокоил ! Защото, предупреждавам ви, аз си пазя кожата и ако той пак ме заплаши с оръжие, ще го застрелям. Наричате ме грийнхорн, но аз познавам законите на прерията. Ако някой ме заплашва с нож или куршум, имам правото да го застрелям моментално.
Това предупреждение се отнасяше не само до Ратлър, но и до неговите «уестмани», от които никой не пророни нито дума. Сега вождът Инчу-чуна се обърна към главния инженер с думите:
— Моето ухо току-що чу, че ти си предводителят на тези бледолики. Вярно ли е това?
— Да — отвърна Банкрофт.
— Тогава Инчу-чуна трябва да поговори с тебе.
— За какво?
— Ще научиш. Но сега стоиш прав, а мъжете трябва да седят, когато се съвещават.
— Искаш да бъдеш наш гост?
— Не, това е невъзможно. Как може Инчу-чуна да бъде твой гост, когато ти се намираш при него, на неговата земя, в неговата гора, в неговата долина и в неговата прерия? Нека белите мъже седнат! Какви са тези бледолики, които идват сега?
— Скаути са. От нашия лагер.
— Тогава нека и те седнат при нас!
Сам, Дик и Уил се завръщаха току-що от ездата. Като опитни уестмани те не се учудиха от присъствието на индианците, но лицата им добиха веднага загрижен вид, щом разбраха кои бяха двамата от тях.
— А кой е третият? — ме попита Сам.
— Казва се Клеки-петра и Ратлър го нарече «даскал».
— Клеки-петра, учителят? Слушал съм за него, ако не се лъжа. Той е тайнствена личност, един бял, който живее от дълго време при апачите и е нещо като мисионер, въпреки че не е духовно лице. Радвам се да се запозная с него. Тъкмо ще го поизпитам, хи-хи-хи-хи!
— Ако се остави да го поизпиташ!
— Е, няма да ме изяде я, искам само да разбера що за човек е — изсмя се Сам, но веднага след това продължи сериозно: — Нещо друго случи ли се тук?
— Да. Направих това, което вчера ме предупреди да не правя.
— Не знам какво искаш да кажеш. Предупреждавал съм те за много неща.
— Имам предвид мечката гризли.
— Та-а-а-ак… та-ак-во? Да не е минала оттук сива мечка?
— И то каква!
— Но къде? Шегуваш се!
— Как ще се шегувам! Там долу, зад храстите в гората. Беше завлякла натам стария бизон.
— Завлякла го дотам? Egad, нима .трябваше да се случи тъкмо тогава, когато ни нямаше? Има ли убити?
— Един … Хауърд.
— А ти? Ти какво направи? Стоя настрана, нали?
— Да. Бях толкова настрани от животното, че не можа да ми стори нищо, но аз пък успях да забия ножа си четири пъти между ребрата му.
— Ти с всичкия ли си? Нападна я с ножа си?
— Да. Пушката ми не беше у мен.
— Истински, стопроцентов грийнхорн! Мъкне със себе си специално за тази цел тежкия мечкоубиец, а когато мечката се появява, той я напада с ножа си, наместо да стреля с пушката. Нима е възможно подобно нещо?! А как се случи всичко това?
— Ами така, че сега Ратлър твърди, че не аз, а той бил убил мечката. — Разказах на Сам как се бяха развили събитията и как отново се бяхме счепкали с Ратлър.
— Ти си наистина невероятно лекомислен човек! — извика той. — Никога през живота си не си виждал гризли, а се втурваш към нея, като че ли е някой пудел! Трябва да видя животното, веднага! Дик и Уил, елате! И вие трябва да видите какви щуротии е извършил пак тук този грийнхорн! — Той понечи да тръгне, но в този момент Ратлър се съвзе и Сам се обърна към него: — Слушай, мистър Ратлър, искам да ти кажа нещо! Пак си се заяждал с моя приятел. Ако още веднъж се осмелиш да направиш това, ще се погрижа тези неща да станат занапред невъзможни. Търпението ми се изчерпа! Отбележи си го!