— Сам съм предавал уроци.
— Сър, не преувеличавайте!
— Искате ли да опитаме?
— Благодаря! Още ми държи влага отпреди малко! И изобщо трябва да работя. Сядайте!
Той се върна при пресата, а аз се подчиних на подканата му. Последвалият разговор беше едносричен. Изглежда, че Хенри беше зает с други по-важни мисли. Изведнъж той остави работата си, погледна ме и попита:
— Занимавали ли сте се с математика?
— Беше една от любимите ми науки.
— Алгебра, геометрия?
— Е, разбира се!
— Земемерство?
— С голямо желание. Често за собствено удоволствие съм кръстосвал насам-натам с теодолита в ръка.
— И можете действително да измервате?
— Да. Участвал съм в измервания на равнинни и планински терени, с което, разбира се, не искам да кажа, че гледам на себе си като на съвършен земемер.
— Много добре, много добре!
— Защо ме питате за това, мистър Хенри?
— Защото имам причина. Ясно ли е? Не е необходимо още да я знаете. Ще я научите, когато му дойде времето. Но преди това трябва да … хмм, да, трябва преди това да се уверя дали можете да стреляте.
— Ами да опитаме!
— Ще опитаме, можете да бъдете спокоен. Кога започвате уроците си утре сутринта?
— В осем часа.
— Тогава елате при мен в шест! Ще отидем на стрелбището, където прострелвам моите пушки.
— Защо толкова рано?
— Защото не ми се чака по-дълго. Горя от нетърпение да ви покажа, че сте грийнхорн. Но стига по въпроса! Имам си и друга работа, която е далеч по-важна.
Изглежда, че беше свършил вече работата по цевта и сега извади от едно сандъче многоъгълно желязно парче. Започна да пили по ръбовете му. Забелязах, че всяка една от многобройните стени имаше дупка.
Той така се вдълбочи в работата си, че сякаш забрави за присъствието ми. Очите му придобиха особен блясък и когато от време на време оглеждаше произведението си, забелязах, че го правеше с израз на нескрита любов. Това парче желязо сигурно имаше голяма стойност за него. Бях любопитен да узная защо. Затуй го попитах:
— И от това ли ще стане някоя част на пушка, мистър Хенри?
— Да — отвърна той, като че ли едва сега се сети за присъствието ми.
— Но аз не познавам пушка, която има такава част — възразих.
— Няма естествено. Сега тепърва се създава. Сигурно марката й ще се казва «Хенри».
— Ах, значи ново изобретение?
— Yes.
— Тогава моля да ме извините за любопитството. Сигурно е тайна?
Той оглежда дълго всички дупки, обръща желязото във всички посоки, като го поставяше неколкократно до задния край на цевта.
— Да, тайна е. Но аз ви имам доверие, защото знаете да мълчите, въпреки че сте истински стопроцентов грийнхорн. Затова ще ви издам що за пушка ще излезе от това. Ще стане автоматична карабина и в пълнителя й ще има двадесет и пет патрона.
— Невъзможно!
— Дръжте си човката затворена! Не съм толкова глупав, за да се захващам с невъзможни неща.
— Но ще са ви необходими камери за поместване на мунициите за двадесет и пет изстрела!
— Имам ги.
— Но ще бъдат големи и неудобни и сигурно ще пречат.
— Камерата е фактически една. Много е удобна и никак не пречи. Ето това желязо представлява камерата.
— Хмм. От вашата специалност не разбирам много, но я ми кажете как сте разрешили проблема с нагорещяването? Не се ли нагрява много цевта?
— И през ум не й минава. Материалът и начинът на обработка на цевта са моя тайна. Впрочем винаги ли ще е необходимо всичките двадесет и пет изстрела да се дават един след Друг?
— Едва ли.
— Е, виждате ли! Това желязо ще се задвижва с помощта на специален механизъм. Двадесет и петте дупки в него ще съдържат същия брой патрони. При всеки изстрел желязното тяло ще се превърта и придвижва и така ще подава в цевта следващия патрон. Тази мисъл ме занимаваше дълги години; но нямах успех. Вече съществуват всички изгледи за реализирането й. И сега имам добро име като оръжеен майстор, но с тази пушка ще стана прочут, много прочут и ще спечеля сума пари.
— Но ще си спечелите и нечиста съвест. Известно време Хенри не свали учудения си поглед от лицето ми и най-сетне ме попита:
— Нечиста съвест ли? Откъде-накъде?
— Мислите ли, че съвестта на убийците е чиста?
— Zounds! Да не би да искате да кажете, че съм убиец?
— Сега все още не, но скоро ще станете, защото съучастничеството в убийство е също така грозно, както и самото убийство.
— Да ви вземат дяволите! Ще внимавам да не стана никога съучастник в убийство.
— Само в едно убийство ли? Ще станете съучастник в масови убийства! Помислете: щом като изработите пушка, която стреля двадесет и пет пъти непрекъснато, и я дадете в ръцете на кой да е скитник, в прериите, в горите и планините-ще започне веднага страхотно избиване. Ще започнат да избиват нещастните индианци като койоти и след няколко години няма да остане нито един-единствен индианец! Искате ли всичко това да ви тежи на съвестта?