Лисицата ме погледна усмихнато в очите.
— Моят млад брат Олд Шетърхенд е дошъл отскоро през Голямата вода и затова, изглежда, още не знае как мислят и живеят хората от тази страна на Голямата вода. Да, ние имаме много коне. Но при нас дойДоха бели мъже, които искаха да купят коне, искаха толкова много коне, колкото ние не можехме да им дадем. Тогава те ни разказаха за стадата коне на апачите и ни заявиха, че за всеки кон на апачите ще ни дадат толкова стоки и бренди, колкото биха дали и за някой кон от стадата на кайовите. След това нашите воини тръгнаха, за да вземат коне от апачите.
Значи пак бях прав! Кой беше виновен за смъртта на падналите досега индианци и за проливането на кръв, което предстоеше? Бели търговци на коне, които искаха да платят с бренди и които направо подбуждаха кайовите към конекрадство! Навярно нямаше да мога да скрия яда си, но Сам ми даде с поглед да разбера, че трябва да мълча, след което се осведоми:
— Моят брат, Лисицата, е тръгнал на разузнаване, нали?
— Да.
— Кога ще пристигнат воините ви?
— Те ни следват на един ден разстояние.
— Кой ги предвожда?
— Самият Тангуа, храбрият вожд.
— Колко воини води той със себе си?
— Два пъти по сто.
— И мислите, че ще изненадате апачите?
— Ще ги връхлетим, както орелът се спуска над враните, които не са го забелязали.
— Моят брат се лъже. Апачите знаят, че ще бъдат нападнати от кайовите.
Лисицата поклати скептично глава.
— Откъде пък ще знаят? Да не би ушите им да стигат до вигвамите на кайовите? ,
— Навярно.
— Не разбирам думите на моя брат Сам. Нека ми обясни какво иска да каже.
— Апачите имат уши, които могат да вървят и да яздят. Вчера видяхме три такива уши, които са били при вигвамите на кайовите, за да подслушват.
— Уф! Три уши? Значи трима съгледвачи?
— Да.
— Тогава Бао трябва веднага да се върне при вожда. Взехме само двеста воини, защото нямаше да имаме нужда от повече, ако апачите не подозираха нищо. Но тъй като те знаят всичко, сега се нуждаем от много повече воини.
— Моите братя не са обмислили всичко добре. Инчу-чуна, вождът на всички апачи, е много умен воин. След като е видял, че воините му са убили четирима кайови, той си е казал, че кайовите ще поискат да отмъстят за смъртта на тези хора, и веднага се е отправил на път, за да се промъкне до лагера ви.
— Уф, уф! Самият той?
— Да, заедно със сина си Винету и Клеки-петра.
— Уф, и Винету! Ако знаехме, щяхме да пленим тези две кучета! Сега те ще съберат много воини, за да ни посрещнат. Бао трябва да уведоми вожда, за да спре и нареди да го последват още воини. Ще дойдат ли с мене Сам и Олд Шетърхенд?
Сам отговори само с кимване.
— Тогава нека те бързо яхнат конете си!
— Не бързай толкова! Преди това трябва да ти кажа нещо важно.
— Можеш да ми го кажеш и докато препускаме.
— Не. Сега ние наистина ще тръгнем заедно, но не за да отидем при Тангуа, а в нашия лагер.
— Моят брат Сам се лъже много.
— Не се лъжа! Слушай какво ще ти кажа! Искате ли да хванете жив Инчу-чуна, вожда на апачите?
— Уф! — извика индианецът, въодушевено, а неговите хора наостриха уши.
— Заедно със сина му Винету? — продължи да пита Сам.
— Уф, уф! Нима е възможно?- Дори е много лесно.
— Бао познава своя брат Сам, иначе щеше да си помисли, че сега езикът му изрече шега, която Бао не би понесъл търпеливо.
— Pshaw! Говоря сериозно. Можете да заловите вожда и сина му живи.
— Кога?
— Отначало мислех, че това може да стане след пет, шест или седем дни, но сега знам, че ще е много по-рано.
— Къде?
— При нашия лагер.
— А къде се намира той?
— Ще го видите къде е, защото ще ни придружите с радост, като чуете сега какво искам да ви кажа.
Той им разказа за нашата работна група, за нашата цел, срещу която те нямаха нищо против, а след това и за срещата ни с апачите. Към края на разказа си той направи следната забележка:
— Вчера се учудих, когато видях двамата вождове, придружени само от Клеки-петра, и предположих, че воините на апачите са тръгнали на лов за бизони и вождовете са се отделили от тях за кратко време. Сега обаче знам със сигурност каква е била работата. Двамата апачи са били край вашия лагер на разузнаване. А фактът, че тъкмо двамата вождове на племето са предприели този разузнавателен поход, е сигурен признак, че цялата работа е извънредно важна за тях. Сега те се връщат при хората си. Винету ще бъде забавен от трупа. Но Инчу-чуна е избързал напред и ще събере всичките си сили и цялата си издръжливост, за да свика воините си колкото се може по-бързо!