— Нима прочутият вожд на кайовите желае да отиде във Вечните ловни полета само след няколко мига?
Запитаният, който беше клекнал с гръб към нас, се изправи, обърна се и отговори грубо:
— Защо бледоликите пречат на вожда с този глупав въпрос? Тангуа ще властва някога във Вечните ловни полета като велик вожд, но дотогава ще измине още много време.
— Може би това време няма да бъде повече от минута.
— Защо?
— Слизай от колата и ще ти кажа! Побързай!
— Тангуа ще остане в колата.
— Добре, тогава ще хвръкнеш във въздуха! При тези думи Сам му обърна гръб и се престори, че си тръгва. Тогава вождът се намери на земята с един бърз скок и го хвана за ръката.
— Да хвръкна във въздуха ли? Защо Сам Хокинс говори такива думи?
— За да те предупредя.
— От какво?
— От смъртта, която щеше да те сграбчи, ако беше останал в колата само още няколко мига.
— Уф! Смъртта е в колата? Покажи ни я!
— Може би по-късно. Не ти ли казаха твоите съгледвачи защо се намираме тука!
— Тангуа го научи от тях. Искате да построите път за Огнения кон на бледоликите.
— Вярно! Този път минава над реки и пропасти, а също и през скали, които ние вдигаме във въздуха. Мисля, че това трябва да ти е известно.
— Вождът го знае. Но какво общо има със смъртта, която го била заплашвала?
— Повече, отколкото можеш да подозираш. Чувал ли си с какво вдигаме скалите във въздуха, които пречат на пътя за Огнения кон? Да не мислиш, че това става с обикновения барут, който използвате, за да стреляте с пушките си?
— Не, бледоликите са изнамерили нещо друго, с което могат да се разрушат цели планини.
— Така е. И това нещо се намира в нашата кола. Наистина, ние сме го опаковали добре, но който не знае как трябва да се отвори един такъв пакет, той е изгубен, щом го докосне; той ще избухне в ръцете му и ще го разкъса на хиляди парчета.
— Уф, уф! — извика вождът видимо изплашен. — А Тангуа беше ли близо до тези пакети?
— Ти беше толкова близо, че ако не ме беше послушал, щеше да се намираш вече във Вечните ловни полета. Но какво щеше да остане от тебе? Нито амулетът ти, нито скалпът, нищо, ама нищо, освен парченца месо и кости! Как би могъл в такова състояние да властваш във Вечните ловни полета като велик вожд? А и твоите останки щяха да бъдат там напълно смазани от жребците на духовете.
Индианец, който отиде във Вечните ловни полета без скалп и амулет, среща там презрението на умрелите герои и трябва да не се мярка пред очите на другите щастливци, които тънат във всички индиански блаженства. Такава е вярата на червенокожите. А какво нещастие би било да се озовеш там на малки парченца! Въпреки тъмния цвят на кожата и боята можеше да се види, че лицето на вожда пребледня от ужас.
— Уф! — извика той. — Добре, че предупреди Тангуа навреме! Но въпреки това той трябва да ти се скара. Защо държите това нещо в колата, където има толкова много други полезни неща?
— Нима можем да оставим тези важни пакети на земята, където могат да се развалят или при най-малкото докосване да причинят някоя страшна беда? Казвам ти, че дори и в колата те са много опасни. Ако един такъв пакет избухне, наоколо всичко ще хвръкне във въздуха.
— И хората ли?
— Разбира се, че и хората, а и всички животни наоколо на разстояние от десет пъти по сто конски дължини.
— Тогава вождът трябва да каже на воините си, никой от тях да не се доближава до тази опасна кола.
— Добре ще направиш! Дори те моля за това, за да не загинем всички заедно само заради нечия непредпазливост. Виждаш колко съм загрижен за вас, защото мисля, че воините на кайовите са наши приятели. Но, изглежда, че съм се лъгал. Когато се срещат приятели, те се поздравяват и заедно пушат лулата на мира. Нима искаш днес да пропуснеш тази церемония?
— Нали си пушил вече лулата с Лисицата, моя съгледвач?
— Пуших само аз и този бял воин, който стои до мене, но другите не са пушили. Ако не искаш да поздравиш и тях, ще бъда принуден да помисля, че приятелството ви към нас не е искрено.
Тангуа постоя, известно време размишлявайки, след което се опита да се измъкне:
— Тръгнали сме на боен поход и затова не носим с нас киникиника на мира.
Но Сам не се остави да го метнат.
— Устата на вожда на кайовите казва думи, които не мога да приема — заяви той. — Виждам, че торбичката с киникиника виси на пояса му и ми изглежда пълна. Но той няма да ни трябва, защото ние самите имаме достатъчно тютюн. Не е необходимо всички да участват в пушенето на калюмета. Ти ще пушиш от твое име и от името на воините ти, а аз ще пуша от мое име и от името на присъстващите бели. Тогава приятелският съюз ще важи за всички мъже, които се намират тук.