— Съгласен съм — казах аз. — Ще уточним условията, след което ще изпушим лулата на клетвата. После борбата може да започне веднага.
— Какви са тези хрумвания! — извика Сам Хокинс. — В никакъв случай няма да допусна да направиш и глупостта да се съгласиш с това предложение, сър!
— Не е глупост, драги Сам. — Глупост е, и то най-голямата, каквато може да има.
При един честен и справедлив двубой условията трябва да са равни. Но в случая не е така.
— О-о, така е!
— Не, хич не е така. Бил ли си се някога само с ножа си на живот и смърт?
— Не.
— Ето ти на! А ще имаш за противник майстор в този вид бой. И помисли си само колко различни са последствията при победа или поражение за едната и за другата страна! Ако те намушкат тебе, ще умрат и апачите. Но ако падне убит противникът ти, кой ще умре тогава? Никой освен той!
— Но апачите ще получат живота и свободата си.
— Наистина ли го вярваш?
— Да защото думите ни ще бъдат подкрепени с изпушването на калюмета, което е равно на клетва.
— По дяволите такава клетва, при която човек може да очаква стотици подлости! А дори и ако Тангуа постъпи честно, ти си един грийнхорн, който…
— Стига с твоя грийнхорн, скъпи Сам! — прекъснах го аз. — Вече неведнъж видя, че този грийнхорн винаги знае какво върши.
Въпреки това той се противи още дълго време. Също така и Дик Стоун и Уил Паркър се опитваха да ме разубедят. Аз обаче държах твърдо на решението си и Сам най-сетне се ядоса и каза:
— Е добре, щом искаш, блъскай дебелата си глава в десет или двадесет стени; вече нямам нищо против! Но ще внимавам двубоят да протече съвсем честно и тежко на онзи, който се опита да те измами, тебе или изобщо нас! Така ще го гръмна с моята Лиди, че частите му ще се разхвърчат из облаците, ако не се лъжа!
Бяха уговорени следните условия: съвсем наблизо, на едно място, където не растеше трева, щеше да бъде начертана в песъчливата почва осмица, числото, което се състои от два клупа или две нули. Всеки от двамата противници трябваше да заеме място в една от тези нули, като нямаше право да я напуска по време на двубоя. Никой не биваше да очаква пощада. Един от двамата трябваше да умре, но роднините и приятелите на убития нямаха право да си отмъщават на победителя. . Останалите условия и последствията от единия или другия изход на борбата бяха вече определени.
След като всичко беше уговорено, вождът беше развързан и аз изпуших с него калюмета. После освободихме и другите двама пленници и четиримата индианци се върнаха при воините си, за да ги осведомят за предстоящото зрелище.
Главният инженер и другите земемери започнаха да ме упрекват. Не обърнах внимание на думите им. Сам, Дик и Уил също не бяха съгласни с мене, но поне не ми се караха. Само Хокинс каза загрижено:
— Можеше да свършиш нещо по-полезно, вместо да се залавяш с тази дяволска работа, сър! Но винаги съм казвал и пак ще го кажа: ти си лекомислен човек, ама страшно лекомислен човек си! Какво ще спечелиш, ако те наръгат, а? Я ми кажи!
— Какво ще спечеля ли? Смъртта си, нищо повече.
— Нищо повече? Слушай, не ми приказвай плоски шеги на всичко отгоре! Смъртта е последното нещо, което може да сполети някого, защото след като умреш, вече не може да ти се случи нищо.
— О, може!
— Така ли? А какво например?
— Можеш да бъдеш погребан.
— Я си затваряй човката, драги господине! Ако не можеш да правиш нещо друго, освен да ме ядосваш, след като ме обиди толкова много, то бих желал да бях прахосал любовта си по някой друг, по-достоен човек.
— Обиди ли се наистина, драги Сам?
— Разбира се, че се обидих. Почти е сигурно, че ще те очистят, ще те очистят напълно. Как ще прекарам тогава дните на моята старост на този свят? А, какво ще правя? Трябва да си имам един грийнхорн, с когото да мога да се карам от време на време. А какво ще стане после? С кого ще се карам, , след като те наръгат с нож?
— Ще се караш просто с някой друг грийнхорн, да речем с Уил Паркър, когото също така с удоволствие отличаваш с това прозвище!
— Лесно е да се каже, но къде ли ще мога да намеря такъв съвършен, стопроцентов и непоправим грийнхорн като тебе! Паркър никак не може да се мери с тебе. Но казвам ти, сър, ако ти се случи нещо, червенокожите ще има да ме помнят! Ще ги връхлетя като някой разбеснял се Уланд и…
— Роланд, Роланд искаш да кажеш, скъпи Сам! — прекъснах го аз.
— Все ми е едно дали ще бъда като разбеснял се Уланд, или Роланд — изръмжа дребният трапер. — Но няма да търпя да те намушкат с нож. А какво става, сър, с твоята съвест, знам, че имаш добро сърце, и не обичаш да убиваш хора. Да не би тайно да си намислил да пощадиш онзи юначага, с когото ще трябва да се биеш?