— Докато вождът ни даваше обещанието си, той е имал наум някои-уговорки, които сега ми каза.
— Знаех си, че има някакви задни мисли. И какви уговорки прави сега?
Повторих думите на Тангуа. Сам така се ядоса, че веднага отиде при него, за да му иска обяснение. Използувах това, за да се почистя, облека и да си взема оръжията.
11. С един крак в гроба
Кайовите са били убедени, че Бързия нож ще ме убие. Неочакваният изход от двубоя ги бе разочаровал, но ги беше изпълнил и с ярост срещу нас. Положително биха ни нападнали с най-голямо удоволствие. Но не биваше да го правят, защото беше уговорено най-тържествено, че приятелите на победения няма да си отмъщават на победителя. Това не можеше да се промени. Но във всеки случай си мислеха, че скоро ще имат някой друг повод за враждебни действия срещу нас. По тяхно мнение те разполагаха с достатъчно време, защото им бяхме сигурно в ръцете. Ето защо временно потиснаха озлоблението си и започнаха да се занимават с трупа на убития си другар. ; Вождът беше също при тях и човек може да си представи, че искането на обяснения от Сам Хокинс не беше посрещнато много любезно. Той се върна в крайно лошо настроение и ни съобщи за неуспеха си.
— Този негодник наистина няма да удържи на думата си.
Иска да умори пленниците с глад и жажда. И този мошеник нарича това «оставям жив»! Но ние ще бъдем нащрек, ако не се лъжа, и ще му погодим някой номер, хи-хи-хи-хи!
— Ако преди това той не ни погоди някой номер! — забелязах аз. — Трудно е да закриляш други, когато ти самият се нуждаеш така много от закрила.
— Струва ми се, че се страхуваш от тези червенокожи, сър!
— Ха! Знаеш, че се страхувам толкова малко, колкото и ти — възразих аз.
— Но с известна разлика! А тя е именно в това, че там, където аз бих се побоял да направя нещо, ти се хвърляш, без да му мислиш, като бик на червена кърпа. А където е необходимо всъщност да се покаже истинска смелост, там се колебаеш. Такъв е начинът на действие на грийнхорна. Какви мисли се въртят сега в главата ти?
— За какво по-точно?
— За борбата с ножовете, в която победи.
— Мисля, че можеш да бъдеш доволен от мене. — Нямам предвид това. Говоря за евентуални укори.
— Укори ли? А кой ще ме укорява? Ти ли?
— Небеса, ама че бавно загряваш! Кажи ми честно, сър, бил ли си някога обвиняван в убийство на човек отвъд, на Стария континент?
— Мисля, че не. Поне не си спомням — отвърнах аз на този странен въпрос.
— Значи още не си убивал никого? — Не.
— Тогава днес за първи път си убил човек. Как се чувстваш вътрешно, ето това исках да знам.
— Хмм! Това наистина не е приятно чувство. Сигурно никак няма да ми бъде лесно пак да отнема живота на някой човек. У мене се зароди нещо, което прилича твърде много на нечиста съвест.
— Я не си въобразявай и не мисли глупости! И да не искаш, тук всеки ден може да ти се случва да очистваш някого — ще бъдеш принуден, за да спасиш собствения си живот. В такъв случай човек трябва… heavens, ето ти на веднага един такъв случай! — прекъсна мисълта си Сам. — Ама наистина апачите са вече тук! Сега ще се лее кръв. Гответе се за битка, мешърс!
От мястото, където се намираха пленниците с техните пазачи, се разнесе високо и пронизително «Иииииииии» — бойният вик на мескалеросите. Противно на всички очаквания Инчу-чуна и Винету бяха вече тук. Бяха нападнали лагера на кайовите. Изненаданите индианци, които се намираха близо около нас, се заслушаха уплашено. После Тангуа извика:
— Неприятели, там долу при нашите братя! Бързо, бързо да се притечем на помощ!
Той понечи да се втурне, ала Сам Хокинс му препречи пътя.
— Не можете да отидете там. Стойте си тука, защото положително и ние сме вече обградени! Да не си мислиш, че вождовете на апачите са толкова глупави, та да нападнат само пазачите, без да знаят къде се намираме ние, останалите? Само след няколко ми…
Сам говореше бързо и припряно, но въпреки това не можа да довърши, защото сега и около нас се разнесе ужасният, пронизващ до мозъка на костите боен вик. Наистина се намирахме все още в откритата прерия, но по нея растяха отделни храсталаци, зад които апачите се бяха приближили незабелязано, така че бяхме обградени напълно. Сега те се нахвърлиха върху нас от всички страни на големи групи. Кайовите стреляха по тях, неколцина паднаха, но в следващия момент нападателите бяха вече при нас.
— Не убивайте нито един апач! — извиках на Сам, Уил и Дик и в следващия миг вече около нас кипеше ръкопашна борба. Ние четиримата не участвахме в нея. Обаче главният инженер и тримата земемери се защитаваха. Убиха ги. Беше ужасно.