— Уф! — процеди през зъби невъздържано Скачащия Елен. После ни обърна гръб и с бавна отмерена крачка се върна при огъня.
— Тези негодници са като ударени с мокър парцал — ядосваше се Олд Дет. — Наистина могат да се спасят, само ако молят за мир. Наместо да постъпят така, те разчитат на превъзходството си. Но при дадените обстоятелства само Винету има цената на сто воини. Няма да ти се вярва, защото си новак в Дивия Запад и нямаш представа колко може да струва в дадени случаи един единствен храбър човек. Например би трябвало само да знаеш какво е извършвал този млад апач със своя бял приятел Олд Шетърхенд. Разказвал ли съм ти вече за тях?
Сега той споменаваше името ми за първи път.
— Не — отвърнах аз. — Кой е този Олд Шетърхенд?
— Млад човек като тебе, но все пак… не ми се сърди … се различава много от теб. Поваля всичките си противници на земята само с юмрук, може да се състезава с дявола по стрелба и е голям хитрец, с когото никой не може да се мери.
В този момент нещо изшумоля зад нас и един приглушен глас каза:
— Уф! Олд Дет тук? Не знаех това. Как се радвам!
Старият скаут се обърна изплашено и изтегли ножа си.
— Нека моят стар бял брат остави ножа си в пояса — продължи гласът. — Едва ли би искал да прободе Винету.
— Винету! Behold! Наистина само Винету би могъл да се промъкне зад гърба на Олд Дет, без да бъде забелязан от него. Това е майсторско изпълнение.
Апачът пропълзя съвсем близо до нас и преструвайки се, че не ме познава, отвърна:
— Вождът на апачите не подозираше, че Олд Дет е тук, иначе щеше да говори по-рано с него.
— Но ти се излагаш така на изключително голяма опасност. Промъкнал си се между постовете и после чак дотук, а ще трябва да се върнеш по същия път.
— Не, това не е необходимо за Винету. Бледоликите са негови приятели и той може да им се довери. Тази котловина се намира в земите на апачите и Винету я е превърнал в клопка за всички неприятели, които биха поискали да нахлуят на наша територия. Скалите наоколо не са толкова непроходими, както изглеждат. Апачите са направили тясна Пътечка, която обикаля около котловината на височина, равна на ръста на няколко души. С помощта на ласо човек може лесно да достигне до нея и пак да се спусне обратно. Команчите бяха подмамени в тази клопка от разузнавачите ни и ще загинат в нея.
— Смъртта им решена ли е?
— Да. Винету подслуша разговора ти с вожда и разбра, че си на страната на апачите. Ти каза какви престъпления са извършили команчите спрямо нас и разбираш добре, че ще отмъстим за многобройните убийства.
— Но нима трябва заради това да потекат реки от кръв?
— Ти сам чу, че команчите нито искат да признаят вината си, нито пък ще направят онова, което ги посъветва и което им повелява и разумът. Тогава вината за тази кръв ще падне върху тях. Със своя пример апачите ще предупредят как ще бъде наказвано предателството. Принудени са да го сторят, за да бъдат сигурни, че подобни престъпления няма да се повторят.
— Това е ужасно. Но не мога да го променя. Нямам основание постоянно да повтарям съветите си пред уши, които считат, че те не са им необходими.
— Те пак няма да те послушат. Винету разбра от думите ти, че притежаваш свещените предмети на вожда. Как попаднаха в ръцете ти?
Олд Дет му разказа, след което Винету отсече:
— Понеже си обещал да му ги върнеш, трябва да удържиш на думата си. Ще му ги върнеш веднага и ще дойдеш при нас. Ще ви посрещнем всички като приятели.
— Сега веднага ли да дойдем при вас?
— Да. След около три часа тук ще пристигнат повече от шестстотин воини на апачите. Много от тях имат пушки. С тях могат да обстрелват цялата долина и животът ви ще бъде в опасност.
— Но как ще се доберем до вас?
— Олд Дет ли ми задава такъв въпрос?
— Хмм, да! Ще възседнем конете си и ще се отправим към лагерния огън. Там ще върна на вожда свещените му предмети и веднага ще препуснем към апачите. Ще прегазим с конете си постовете на команчите, но как ще преминем през барикадите?
— Много лесно. Изчакайте само десетина минути, след като Винету се отдалечи и тогава тръгвайте! После той ще бъде при десния изход и ще ви посрещне.
Апачът изчезна.
— Е, какво ще кажете? — попита ни Олд Дет.
— Изключителен човек! — отвърна Ланге въодушевено.
— Няма никакво съмнение. Ако този мъж беше бял, ако беше войник, можеше да стигне до фелдмаршал. А тежко на белите, ако му дойдеше на ум да обедини около себе си червенокожите, за да бранят законните си права. Но той обича мира и знае, че червенокожите са обречени на гибел въпреки съпротивата си. Той крие в душата си страшното бреме на това убеждение… Е, и така, да почакаме десетина минути!