— Надува се — каза ми Олд Дет на немски, за да не го разбере червенокожият. — Да му покажем, че и ние сме вождове. Сядайте на земята и ме оставете аз да говоря!
Той седна срещу вожда и ние последвахме примера му. Само Хектор остана прав, защото знаеше, че рискува живота си, ако се настани край огъня. С тази привилегия се ползуваха само воините.
— Уф! — възкликна индианецът ядосано и процеди през зъби още няколко неразбираеми думи.
— Разбираш ли езика на бледоликите? — попита го Олд Дет.
— Ават-вила го разбира, но не го говори, защото не иска — отвърна вождът и думите му бяха преведени от Олд Дет.
— Моля те сега да го говориш!
— Защо?
— Защото моите спътници не владеят езика на команчите, а и те трябва да разберат за какво става въпрос. Казваш, че можеш да говориш английски. Но ако не проговориш на този език, ще си помислят, че не го знаеш.
— Уф! — извика той, след което продължи на завален английски: — Ават-вила заяви, че може да го говори и той не лъже. Ако те не искат да повярват, тогава го обиждат и той ще нареди да бъдат убити! Защо се осмелихте да седнете при вожда?
— Защото имаме това право като вождове.
— А ти на кого си вожд?
— На скаутите.
— А този? — посочи той към Ланге.
— Това е вождът на ковачите, които изработват оръжия.
— А този? — Той имаше предвид Уил.
— Той е негов син и прави томахоки, с които можеш да разцепиш всяка глава.
Тези думи изглежда най-сетне му направиха впечатление, защото червенокожият стана малко по-дружелюбен.
— Щом може да прави такива неща, той е много сръчен вожд. А този тук? — Той кимна с глава към мене.
— Този прочут мъж идва от една далечна страна отвъд морето, за да се запознае с воините на команчите. Той е вожд на мъдростта и познанието на всички неща; бори се срещу всички, които вършат несправедливости.
Това изглежда надхвърляше разбиранията на червенокожия. Той ме огледа старателно и рече:
— Тогава той е от умните и опитни мъже. Но косите му не са бели.
— В онази страна момчетата се раждат умни като тукашните старци.
— Тогава изглежда, че Великият Дух много обича онази страна. Ала команчите не се нуждаят от мъдрост и чужда помощ. Достатъчно са умни, за да знаят какво е необходимо за щастието им и са достатъчно силни, за да воюват за правото си. А освен това изглежда, че мъдростта не е дошла заедно с този бледолик в нашите земи, защото той се осмелява да прекоси бойните ни пътеки. Щом воините на команчите са изровили бойната секира, те не търпят при себе си бели мъже.
— Изглежда не знаеш какво са казали вашите пратеници във форт Индж. Уверили са всички, че ще водят война само срещу апачите, а ще останат приятелски настроени към белите.
— Нека си спазват обещанието, Ават-вила не е бил с тях.
Червенокожият беше говорил досега с почти враждебен тон, докато Олд Дет отговаряше дружелюбно. Сега скаутът сметна, че е уместно да промени своя тон. Той гневно избухна:
— Така ли ще ми говориш? Кой си ти всъщност, та се осмеляваш да приказваш такива неща в присъствието на Коша-певе? Кой е Голямата Мечка? Край нито един лагерен огън не съм чувал името му. Как се казва баща ти?
Вождът изглеждаше онемял от смайване. Поразила го беше тази смелост. Известно време той оглежда втренчено лицето на стария ловец.
— Коша-певе, да те измъчва ли Ават-вила до смърт?
— Няма да посмееш!
— Ават-вила е вожд на команчите.
— Ават-вила? Голямата Мечка? Бях още момче, когато убих първата мечка, а оттогава досега съм убил толкова много гризли, че бих могъл да окича цялото си тяло с ноктите им. Онзи, който е убил една мечка, далече още не е станал в моите очи знаменит герой.
— Тогава погледни скалповете на пояса ми!
— Pshaw! Ако бях взимал скалповете на всички онези, които съм убил, можех да украся всичките ти воини с тях.
И това не е нищо.
— Ават-вила е син на Ойо-колтса, великия вожд!
— Това вече може да мине за препоръка за тебе. Пушил съм лулата на мира с Белия Бобър. Заклехме се приятелите на всеки от нас да бъдат и общи приятели. Винаги сме устоявали на думата си. Дано и синът мисли също като бащата!