Выбрать главу

Седнахме настрани от другите.

— Какво ще пиете, мешърс? — попита съдържателят.

— Бира — отговори Бърнард.

— Портър или ейл (видове английска бира Б. пр.)?

— Която е по-хубава!

— Тогава ще ви донеса ейл, мешърс! Истинска Бъртън-ейл, от Бъртън в Стафордшър.

Бях доста любопитен да видя това питие, което както казваше съдържателят, било докарано до Сакраменто чак от Англия, и то от града, прочул се по целия свят с превъзходната си бира. Получих пет бутилки, взех едната от тях и я занесох на Цезар. Той напъха гърлото на бутилката толкова навътре в устата си, че се изплаших да не би да му стигне до стомаха, след което я изпразни на един дъх. Но едва-що извадил шишето от устата си, той започна да превърта очи, та чак бялото им се видя, раззина толкова широко уста, че тя зае три четвърти от лицето му, и нададе вик като корабокрушенец, който за последен път се показва над вълните.

— Какво има? — попитах го аз, като помислих, че е наранил небцето си с гърлото на бутилката.

— Масса, о, а Цезар умират! Цезар съм изпил отрова!

— Отрова ли? Но това е английска бира ейл!

— Ейл? Не, о, не! Цезар познават ейл. Цезар съм изпил отрова! Цезар чувствуват в уста и тяло арсен и беладона!

Нашият добър Цезар не беше някой изнежен гастроном. Как ли щеше да се хареса тази бира ейл на хора с изтънчен вкус? Отново влязох в кръчмата, и то тъкмо навреме, за да чуя въпроса на съдържателя:

— Мешърс, а ще можете ли да ми платите?

Бърнард направи обидена физиономия и бръкна в джоба си.

— Чакай, мистър Бърнард! — обади се Марк. — Аз ще уредя тази сметка. Колко струва бирата?

— Бутилката е три долара, значи всичко прави петнадесет долара.

— Човече, та туй е евтино, още повече че можем да си вземем с нас бутилките, нали?

— Разбира се.

— Обаче ще ги оставим тук, понеже хора, които знаят златни находища, където златото лежи ей тъй на открито в тежки самородни късове, няма защо да си правят труда да се занимават с някакво си парче стъкло. Донеси си везната!

— Със злато ли искате да платите?

— Естествено.

Марк отвори патронташа си и измъкна няколко нъгитс, между които имаше едно парче с големината на гълъбово яйце.

— Бре да се не види, човече, къде намерихте тези златни късчета? — попита съдържателят.

— В моето находище.

— Ами къде се намира то?

— Горе-долу нейде из Америка. Аз например имам лоша памет и обикновено си спомням къде е туй място само тогава, когато на мен самият ми е нужно малко злато.

Съдържателят трябваше да преглътне този добър урок. Обаче очите му блестяха от алчност, докато мереше едно от самородните парчета злато и връщаше остатъка от сумата в пари. Той прие златото на твърде ниска цена, а навярно и везната му си имаше своите капризи. Но тъй или иначе Марк прибра върнатите пари с изражението на човек, за когото няколко долара не играят особено голяма роля. Сред куршумите си той тайно бе носил доста хубава сумичка и сега аз неволно се сетих за забележката му при нашата първа среща, че знаел къде в планините имало достатъчно злато, за да направи богат някой свой приятел.

Опитахме бирата. Ако идвахме направо от саваната, може би щяхме да я изпием. Но понеже в хотел «Валядолид» при гостоприемната доня Елвира бяхме вече пооправили съсипаните си езици и гърла, сега в никакъв случай не бяхме в състояние да погълнем тази помия. Стана ни ясно, че този човек сам си приготвяше бирата «ейл» от някакви билки и подправки и после я продаваше… по три долара бутилката! Това е само един от многото примери, че в златните мини не винаги златотърсачите намираха златото.

Впрочем, изглежда, съдържателят не си бе извадил никаква поука от урока на Марк. Напротив, той седна при нас и продължи да разпитва:

— Ами много далече ли е оттук златното находище, дето го знаете, сър?

— Кое? Знам четири или пет.

— Четири или пет? Невъзможно! Защото иначе нямаше да дойдете в това печално място, наречено Йелоу Уотър Граунд, където вече почти нищо не се намира.

— Дали ми вярвате, или не, си е например ваша работа!

— И винаги ли взимате само толкова, колкото ви трябва?

— Да.

— Какво лекомислие, каква непредпазливост! Ами ако дойдат други хора и отнесат всичко, което бихте могли да приберете за себе си!