— Няма такава опасност, мистър «Ейл-ман»!
— Искам да купя едното от вашите златни находища, сър!
— Изобщо не можете да го заплатите! Или имате достатъчно пари, за да покриете цената на петдесет или шестдесет центнера (мярка за тежест, равна на 50 или 100 кг според прилагането й в съответната държава — Б. пр.) злато?
— Bounce (Bounce (англ.) — възклицание на удивление — Б. пр.)! Толкова много!? Човек би трябвало да си намери един съдружник, или пък двама, та дори и трима. Хмм… такъв например като онзи Алън Маршъл, който пристигна с няколко хиляди долара, а си тръгна с истинско богатство. Той си разбираше от работата!
— Закупчик на злато?
— Йес.
— Добри познати ли сте с него?
— Не. Той имаше един помощник, когото заряза тук, понеже оня постоянно го крадял. Та този човек ни разказа всичко. Маршъл превърнал в Сакраменто златния прах и по-дребните зърна в банкноти, а по-едрите нъгитс заровил в земята, където се намирала палатката му. После внезапно изчезна. Никой не знае как и в каква посока.
— Маршъл притежаваше ли някакви животни?
— Само един кон. Впрочем завчера едни хора търсиха мистър Маршъл.
— А-а! Ами кои бяха?
— Трима мъже, двама бели и един мулат, които ме разпитваха за него. Но струва ми се че и вие го познавате?
— Бегло и затова искахме и ние да го посетим. Ами накъде отидоха тримата?
— Отидоха при мястото, където се намираше неговата палатка. След това се върнаха и дълго седяха над някакъв къс хартия, който несъмнено бяха намерили там. Случайно успях да й хвърля един поглед и забелязах, че очевидно представляваше някаква карта или план.
— И после?
— Попитаха ме за долината на Шорт Ривюлит. Описах им пътя и те се отправиха натам.
— Едва ли ще намерят пътя оттук до Шорт Ривюлит само по едно голо описание.
— А вие знаете ли го?
— Бях веднъж там. А можете ли да ни покажете мястото, където е била палатката на Маршъл?
— И оттук ще го видите. Ей там в дясно на онзи склон до трънаците. Отидете ли там, веднага ще забележите огнището и всичко останало.
— А как се казва бившият помощник на Маршъл?
— Фред Булър. Работи ей там наляво от втория клейм от горе на долу.
Направих знак на Бърнард. Излязохме заедно от странноприемницата и закрачихме нагоре по потока. Спряхме пред посочения ни клейм. Там работеха само двама души.
— Good day, мешърс! Има ли тук някой си мистър Булър? — попитах аз.
— Йес, сър. Аз съм! — отвърна единият от тях.
— Имате ли време да ми отговорите на няколко въпроса?
— Може би, ако си заслужава. При нашата работа всяка минута струва пари.
— Колко ще струват десетина минути?
— Един долар.
— Ето, вземете! — каза Маршъл, подавайки парите на Булър.
— Благодаря, сър! Изглеждате ми щедри джентълмени.
— Може би ще почувствате щедростта ни още по-добре, ако отговорите изчерпателно на въпросите ни — опитах се да го подмамя.
— Well, сър. Само питайте!
Очите му издаваха, че беше негодник. Как ли трябваше да подхвана разговора? Набързо реших да се представя за човек от неговата черга.
— Ще дойдете ли за малко с нас настрани?
— Bless my soul сър! Изглежда, имате хубави оръжия.
Аха, този тип имаше нечиста съвест!
— Имаме хубави оръжия за нашите врагове и хубави пари за нашите приятели. Ще дойдете ли с нас?
— От мене да мине!
Булър излезе от ямата и заедно се отдалечихме малко настрани.
— Завчера при вас са идвали трима мъже, нали? — заразпитвах аз.
— Да.
— Двама бели и един мулат?
— Да. Защо?
— Белите са били баща и син, нали?
— Да. Мулатът е мой познат, а и те го познаваха.
— Аха!
И аз не знам откъде ми хрумна една мисъл, от която веднага се възползвах:
— И аз познавам мулата. На дясната си буза има белег от рана, нанесена му с нож.
— Така е, значи познавате капи… познавате мистър Шели! Къде се запознахте?
— Заедно правихме някои сделки и сега ми се иска да разбера къде бих могъл да го намеря.
— Не зная, сър!
Личеше си, че Булър казва истината.
— Какво искаха тези хора от вас? — продължих да го разпитвам.
— Сър, струва ми се, че заплатените десет минути вече изминаха.
— Още не са! Но аз мога да ви кажа, че тримата са разпитвали за предишния ви работодател, мистър Маршъл. Впрочем до края на нашия разговор ще получите още два долара!
Бърнард бръкна в джоба си и му даде парите.
— Благодаря, сър. Вие сте други хора, а не като двамата Моргановци и оня Шели. На вас ще дам по-точни сведения, отколкото на него. Тъй като сте работили заедно с него, сигурно знаете колко е стиснат. Той трябваше да даде на един наш другар от Сид…