Човекът замлъкна, изплашен от думата, която остави недоизречена.
— Сидни Коувс (Известно навремето свърталище на «вълците» — Б. пр.), та кажете го де! — помогнах му аз. — И аз го знам.
— И вие ли? Ами вижте, тогава несъмнено знаете стойността, която често имат дребните услуги. Не знам накъде са се отправили тримата, но дълго се мотаха ей на онова място и намериха някакво парче хартия. Но ако мистър Шели бе разговарял с мен по друг начин, то и от мен щеше да получи няколко листа с голяма важност.
— А как би трябвало да разговаря човек с вас, за да получи каквото му е необходимо?
Негодникът мерзко се изсмя и добави:
— Както досега!
Значи разговор с долари! Този тип беше несъмнено съвсем изпечен мошеник.
— Какво представляват тези листове? — осведомих се аз.
— Писма.
— От кого до кого?
— Хмм, сър, как да ви кажа без да знам дали наистина ще разговаряте с мен на моя език?
— Кажете цената!
— Сто долара!
— Не е лошо! Присвоявате си писмата на вашия работодател, за да ги дадете на предводителя на бандитите, но тъй като този човек не ви заплаща достатъчно, запазвате писмата за себе си, понеже си мислите, че онова, което носи на мистър Шели облаги, няма причина да не донесе полза и на вас. Но аз ви казвам, че тази работа все пак може да ви донесе и вреда! Ще се съгласите ли на петдесет?
Бях изрекъл само едно мое предположение, което произтичаше най-логично от обикновеното свързване на всичко чуто от мен досега. По изражението на лицето на този човек разбрах, че съм отгатнал истината. Той незабавно се съгласи с моето предложение.
— Сега разбирам, че вие действително сте си имали работа с капитана. Знаете всичко. Ето защо няма да ви изнудвам, ами ще приема петдесетте долара.
— Къде са писмата?
— Елате в нашата колиба!
Върнахме се малко назад до онова нещо, което той бе нарекъл «нашата колиба». Тя се състоеше от четири пръстени стени, над които бе опънато одеяло от филцова материя, пробито на няколко места. И в четирите ъгъла имаше направена по една вдлъбнатина, която, изглежда, се използуваше като шкафче, понеже Булър бръкна в една от тях и измъкна някаква изпокъсана кърпа, в която бяха завити различни предмети. Той разгърна кърпата, извади от нея две писма и ми ги показа. Посегнах към тях, но той бързо си дръпна ръката.
— Чакайте, сър! Първо парите!
— Но не и преди да съм прочел адресите! — възразих аз.
— Добре! Аз ще държа писмата, а вие ще ги огледате. Той поднесе писмата към очите ни и ние двамата едновременно вперихме поглед в тях.
— Наистина! — кимнах аз. — Бърнард, дай му парите!
Писмата бяха адресирани до стария Маршъл, бащата на двамата братя. Алън ги беше писал и ги бе дал на помощника си, за да ги предаде на пощальона. Алън все още не е знаел, че стария Маршъл е убит. Обаче Булър задържал писмата. Бърнард незабавно извади парите, но просто си личеше, че му е много неприятно да възнаграждава с подобна сума една кражба, която несъмнено му бе донесла само щети. Булър прибра парите с доволна физиономия и понечи да сгъне кърпата. В същия миг ние двамата забелязахме блясъка на някакъв златен предмет и Бърнард веднага протегна ръка. Оказа се масивен златен джобен часовник.
— Какво искате да правите с моя часовник? — сопна се Булър.
— Ще го отворя, за да видя колко е часът — отвърна Маршъл находчиво.
— Не е навит — рече мошеникът, посягайки припряно към него. — Дайте ми го, сър!
— Чакай! — казах му повелително и го хванах за ръката. — И да е спрял, ти може би ще разбереш поне, че ти е ударил часът!
— Часовникът на Алън! — възкликна Бърнард.
— Човече, как е попаднал този часовник в ръцете ти? — запитах го аз.
— Какво ви интересува? — отвърна той дръзко на въпроса с въпрос, опитвайки се да се освободи.
— Интересува ме, понеже този джентълмен е брат на собственика на часовника. И тъй, как си се добрал до часовника на мистър Маршъл?
Крадецът явно изпадна в трудно положение.
— Мистър Алън Маршъл ми го подари — заяви той.
Това е лъжа — отвърна Бърнард — Чарли, погледни тези скъпоценни камъчета! Никой няма да подари часовник за триста долара на помощника си.
— Well, Бърнард, я претърси наоколо! Междувременно ще хвана този човек малко по-яко.
Улових Булър за двете ръце. Той се опита да се откопчи, но не му се удаде.
— Ама кои сте вие? Кой ви дава право да извършвате обиск в моята колиба? Ще викам за помощ и ще накарам да ви линчуват!