— Слушай, драги, я не пускай такива глупави шеги, иначе съдията Линч би могъл да ти дойде на теб до главата! При първия вик, който нададеш, ще те стисна още по-яко! — заплаших го аз.
Сега го хванах с лявата си ръка над лакътя, а десницата ми го стискаше за врата. Изцяло се намираше във властта ми и най-сетне разбра, че трябва да се подчини.
— Нищо друго не намирам — осведоми ме Бърнард, след като приключи с обиска.
— Е, видяхте ли? Пуснете ме и ми върнете часовника! — опъна се Булър.
— Я по-полека, по-полека! — предупредих го аз. — Ще те държа така, докато с моя спътник се споразумеем какво да те правим. Какво ще кажеш, Бърнард?
— Откраднал е часовника — заяви Маршъл.
— Няма съмнение.
— Трябва да го върне.
— Естествено.
— Ами какво ще е наказанието му?
— Нека проявим милосърдие. Линчуването му няма да ни донесе никаква полза. И тъй заради скриването на писмата и кражбата на часовника, ще ни даде писмата без никакво възнаграждение.
— Как така без възнаграждение?
— Много просто — ще ни върне петдесетте долара, после двата и накрая единия долар. Това е голямо милосърдие от наша страна. Бъркай смело в джоба му!
Въпреки съпротивата на Булър парите му бяха взети. След това го пуснах. Веднага щом усети, че е свободен, той изтича навън и се втурна надолу към странноприемницата-магазин.
Бавно го последвахме, но скоро още отдалече дочухме гневни крясъци. Ускорихме крачките си. Конете ни стояха пред вратата, обаче Цезар не се виждаше. Влязохме бързо и… се озовахме сред бойно поле. В един от ъглите бе застанал Винету, сграбчил с лявата си ръка гърлото на крадеца на часовника, докато десницата му размахваше приклада на Сребърната карабина. Близо до него Безухия се бранеше срещу неколцина нападатели. Цезар се намираше в другия ъгъл. Вече му бяха изтръгнали карабината, но той здравата се отбраняваше с нож и юмруци. Както научих по-късно, Булър подканил златотърсачите да заловят Бърнард и мен, а Марк се противопоставил на изпълнението на този план. Тъй като златотърсачите все още бяха разгневени заради случката с Джим, а съдържателят се беше убедил, че с Безухия няма да може да направи никаква сделка, с неговата благословия бе последвало нападение, което щеше да струва живота на тримата, ако ние двамата не се бяхме намесили своевременно.
Винету и Марк все още се държаха. Най-напред трябваше да помогнем на Цезар.
— Бърнард, стреляй само в краен случай. Давай с прикладите! — извиках аз.
С тези думи се нахвърлих върху златотърсачите и само след минута негърът се намери до нас, държейки отново в ръка своята карабина. Втурна се към враговете си като тигър, излязъл от клетка. Противниците ни нямаха огнестрелни оръжия и това бе цяло щастие за нас.
— А-а, Чарли — извика ликуващо Марк, — давай сега с прикладите, само че с плоската страна!
Последвахме указанието му и битката се превърна направо в удоволствие. След като двама-трима почувствуваха плоската страна на прикладите върху черепите си, цялата тълпа се разпръсна и изхвръкна през вратата. От влизането ни с Бърнард не бяха изминали и две минути, а ето че се видяхме останали сами със съдържателя и Булър.
— Чарли, наистина ли си откраднал на този човек часовника и парите? — попита Марк.
— Ами! Той е откраднал часовника от брата на Бърнард и освен това е задържал писмата му за себе си.
— И го оставяш просто тъй да си отиде? Но всъщност това не ме засяга. Обаче ме засяга, че насъска срещу нас тези иманярчета и сега например ще си получи наградата.
— Да не искаш да го убиеш, Марк!
— Този негодник не би бил достоен за подобно нещо! Цезар, дръж го здраво!
Негърът го сграбчи толкова яко, че Булър не бе в състояние да се помръдне. Марк измъкна ножа си и се прицели. Последва кратко замахване… Булър извика… Марк му беше отрязал върха на носа.
— Ха така, момчето ми! Не е хубаво да се опитваш да убиеш опитни и честни уестмани. Защото, напъхат ли хората носа си в такава опасна работа, то възможно е тоя или оня да загуби върха му. Ами нашият кръчмар? А, ей го къде е! Драги, я ела насам, искам да видя дали носът ти не е излишно дълъг с някоя и друга педя!
Изглежда, съдържателят не беше съвсем съгласен с това предложение. Той колебливо пристъпи само крачка напред.
— Джентълмени, надявам се, че няма да се отплатите по такъв начин за гостоприемството ми! — каза той.
— Гостоприемство ли? Да не би да наричаш така цената от три долара за половин литър помия?
— Незабавно ще ви върна парите, мешърс!